Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Интересът на Хардуик видимо се увеличи. Беше алергичен към властите, бюрокрацията, процедурата , към мъжете с костюми и вратовръзки – с други думи, към организации от типа на ФБР. Да чоплиш в тази посока, беше дейност, която би одобрил съвсем естествено.

– Заформил си малък сблъсък с братята от ФБР, така ли? – попита той, почти обнадежден.

– Все още не – отвърна Гърни. – Но може и така да се окаже.

– Ще видя какво мога да направя – Хардуик прекъсна връзката, без да каже „Дочуване“, което не бе необичайно за него.

Гърни тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато на отворената врата на кабинета леко се почука. Обърна се и видя застаналата там Ким.

– Може ли да те прекъсна за минутка?

– Влизай. Не прекъсваш нищо.

– Исках да се извиня.

– За какво?

– Че отидох да се повозя на мотора на Кайл.

– Да се извиниш ли?

– Не беше правилно. Тоест изобщо не съобразих, че времето не е подходящо за някаква си глупава разходка с мотор, когато стават такива сериозни неща. Сигурно ме смяташ за празноглава егоистка.

– Да си починеш малко насред някоя голяма каша ми звучи като доста смислено действие.

Ким поклати глава:

– Смятам, че не беше подходящо да излизам и да се държа така, сякаш нищо не е станало, особено ако има вероятност плевнята ти да е била опожарена заради мен.

– Мислиш ли, че Роби Мийс е способен на това?

– Преди време бих казала: „Не, просто няма начин!“. Сега не съм толкова сигурна – изглеждаше объркана и безпомощна. – Как смяташ, дали е бил той?

В този миг Кайл застана на вратата зад нея. Слушаше, но не казваше нищо.

– Да и не – отвърна Гърни.

Тя кимна, сякаш отговорът му криеше повече смисъл, отколкото беше в действителност:

– Има още едно нещо, което бих искала да ти кажа. Надявам се осъзнаваш, че преди седмица нямах никаква представа в какво те въвличам. В момента напълно бих те разбрала и бих приела, ако решиш да се оттеглиш.

– Заради пожара ли?

– Заради пожара и заради капана на стълбището в мазето ми.

Гърни се усмихна.

– Кое е толкова смешно?

– Тъкмо поради тези причини не искам да се оттеглям.

– Не разбирам.

Кайл се намеси:

– Колкото по-трудно става, толкова повече се засилва неговата решителност.

Тя се обърна към него стреснато:

– За баща ми трудностите са като магнит. Невъзможните неща пък са неустоими – продължи той.

Ким премести поглед от Кайл към Гърни:

– Това означава ли, че искаш да продължиш да участваш в проекта ми?

– Поне докато подредим нещата. Какво следва по график?

– Още срещи. Със сина на Шарън Стоун, Ерик. И със сина на Бруно Мелани, Пол.

– За кога са планирани?

– За събота.

– Утре?

– Не, съб... О, боже, събота е утре . Пропуснах един ден. Смяташ ли, че ще бъдеш свободен?

– Стига да няма нови изненади.

– Окей. Супер. По-добре да тръгвам. Времето лети. Веднага щом стигна вкъщи, ще потвърдя срещите и ще ти звънна да ти дам адресите. Утре ще се срещнем на мястото на първото интервю. Устройва ли те?

– В апартамента в Сиракуза ли се връщаш?

– Трябват ми дрехи, други неща – явно се чувстваше неловко. – Сигурно няма да остана да нощувам там.

– Как ще стигнеш до там?

Тя погледна към Кайл:

– Не си ли му казал?

– Май забравих – той се ухили и поруменя. – Ще закарам Ким до тях.

– С мотора?

– Слънцето се показва. Ще бъде чудесно.

Гърни погледна през прозореца. Наредените по ръба на полето дървета хвърляха слаби сенки върху безжизнената трева.

Кайл допълни:

– Мадлин ще ѝ даде яке и ръкавици.

– А каска?

– Каска можем да ѝ вземем долу в селото от дилъра на „Харли“. Може би голям черен шлем в стил Дарт Вейдър с череп и кръстосани кости.

– О, благодаря – заяви Ким с очарователна имитация на сарказъм и сръчка ръката му с пръст.

Гърни искаше да каже много неща. Като премисли обаче, най-благоразумно му се видя да запази мълчание.

– Хайде – подкани Кайл.

Ким се усмихна нервно на Гърни.

– Ще се обадя да ти кажа графика на интервютата.

Те тръгнаха, а Гърни се облегна назад на стола и се загледа навън към хребета, неподвижен и ням като фотография в сепия. Стационарният телефон в другия край на бюрото му звънна, но той не помръдна, за да го вдигне. Повторно иззвъняване. После и трето. Четвъртото беше прекъснато по средата, очевидно Мадлин бе вдигнала телефона в кухнята. Чуваше гласа ѝ, но не успяваше да различи ясно думите.