Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Излезе от автомобила и се намръщи от парливата миризма на влажно пепелище. Някъде далеч надолу по пътя се разнесе пресекливият вой на моторен трион.

Гърни пристъпи неохотно към купчините обгорели дъски, лежащи под изкорубения скелет на плевнята, който още се държеше. На мястото, където върху две магарета за рязане на дърва преди бяха подпрени яркожълтите им каяци, сега се виждаше неузнаваема маса, кафеникава на цвят и покрита със застинали мехурчета. Гърни никога не бе харесвал особено каяците, но знаеше, че Мадлин ги обича и че гребането по реката под синьото лятно небе ѝ носи особена наслада. Затова сега, като гледаше унищожените лодки – превърнати в подобна на втвърден туткал неизползваема гадост, се натъжи и ядоса. При вида на велосипеда ѝ се почувства още по-зле. Гумите, седалката и жиците за сирачките се бяха разтопили. Спиците на колелата бяха изкривени.

Той се насили да тръгне бавно през грозната сцена с бележника и химикалката в ръка и да отбележи по-големите загуби на инструменти и екипировка.

Когато приключи, се обърна с отвращение и отново се качи в колата си.

Умът му гъмжеше от въпроси. Повечето от тях можеха да се сведат до една дума: Защо?.

Нито една от очевидните хипотези не беше убедителна.

Особено пък теорията за някакъв ядосан ловец. Цялата околност беше осеяна със знаци „Ловът забранен“, но други подпалени плевни нямаше.

Каква друга можеше да е причината?

Грешка на подпалвача, сбъркал адреса на мишената си? Пироман, тръпнещ да превърне нещо голямо в пламъци? Разхайтени тийнейджъри вандали? Враг от миналото, когато Гърни работеше в правоохранителната система, разиграл на живо фантазиите си за отмъщение?

Или пък имаше нещо общо с Ким, Роби Мийс и „Сираци на убийствата“ ? Беше ли подпалвачът онзи, който шепнеше в мазето? Не дърпай дявола за опашката. Ако този цитат е бил взет от историята, която бащата на Ким ѝ е разказвал в детството, както твърдеше тя, предупреждението трябва да е било предназначено за нея. Би имало специално значение само за нея. Защо беше прошепнато на Гърни? Възможно ли е натрапникът да е вярвал, че Ким е паднала по стълбите? Такава грешка изглеждаше почти невъзможна. Когато Дейв падна, първото нещо, което чу, бе гласът на Ким откъм коридорчето в горната част на стълбището – крещеше, призоваваше го трескаво, а после се разнесе звукът от стъпките ѝ, когато тя се затича за фенерчето. Чак след това, когато Гърни лежеше на пода на мазето, чу, доста близо до себе си, зловещо приглушения глас – гласът на някого, който в онзи момент трябва да е знаел, че не говори на Ким. Но щом е знаел, че лежащият на пода не е Ким, тогава защо...?

Отговорът го порази като гръм от ясно небе. По-точно казано, осени го като кристалночиста мелодия от цигулков концерт на Вивалди.

Измина пътя обратно до дома, като караше толкова бързо, че на два пъти заби бронята на колата в дупки от мармоти. Отиде направо до музикалната картичка за рождения си ден, погледна гърба и видя онова, което се надяваше да види – името на фирма и интернет адрес: KustomKardz.com.

След малко вече разглеждаше сайта на лаптопа си. „Кастъм Кардс“ 1се занимаваше точно с този бизнес – предлагаше индивидуализирани поздравителни картички с вградено електронно устройство на батерия, възпроизвеждащо „избрана от вас мелодия от над сто от най-обичаните класически музикални композиции и традиционни фолклорни произведения в света“. Освен линка към електронна поща, който беше качен в сайта, в раздела „Контакти“ беше посочен и безплатен телефонен номер и Гърни се обади.

Като начало имаше един основен въпрос към служителката от отдел „Обслужване на клиенти“: Дали е възможно вместо музика във възпроизвеждащия чип на картичките да се вгради реч? Отговорът беше: Да, разбира се. Всичко опирало просто до записване на съобщението – може да бъде направено дори по телефона – трансформирането му в подходящ аудиоформат и зареждането му в устройството.

Каза ѝ, че има още два въпроса, ако тя не възразява. Какви са опциите за пускане на записа, ако подобно устройство се използва не в поздравителна картичка, а в нещо друго? И какво забавяне между пускането и възпроизвеждането на записа е възможно да бъде заложено в устройството? Момичето обясни, че пускането може да се осъществи по различни начини – чрез натискане, чрез освобождаване на натиска, дори чрез звук, както при онези ключове за осветлението, които реагират на пляскане с ръце. Господин Емтар Гумадин, техният технически гуру, бил в състояние да предложи и други възможности освен изброените.