Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Имаш предвид, че...

– Входната рана е точно в центъра на главата ѝ отстрани. Наистина в средата, мамка му! Разбира се, изходната рана е съвсем различна история. Трудно е да откриеш центъра на каквото и да било, когато от нещото не е останало нищо.

– Само входната рана има значение.

– Вярно е. И така, сега имаш две попадения в десетката, за които вече знаеше, плюс това третото. Смяташ ли, че е достатъчно, за да докажеш каквато там гениална идея искаш да докажеш?

– Може и да стигне. Благодаря ти за приноса.

– Съществувам само за да служа.

Връзката прекъсна.

1От Custom cards (англ.) – картички по поръчка – б. пр.

Данните за входната рана предизвикаха у Гърни пристъп на енергия, макар все още да не беше сигурен до какви изводи биха могли да доведат, нито пък как биха могли да му помогнат при срещата с Траут в неделя. Сега обаче мислите му сякаш се движеха по-бързо (все едно беше изпил двойно кафе), така че веднага се зае с нов въпрос.

Звънна на Кайл, но този път попадна на гласова поща.

Очевидно моторът отново бе на път.

„Веднага щом получиш това съобщение, искам да разбереш от Ким колко души са запознати с онази „приказка за лека нощ“. И не просто хора, които знаят за нея в най-общи линии, ами такива, които са наясно с подробностите и особено с израза „Не дърпай дявола за опашката“. Ако са повече от двама-трима, нека направи списък с имената и адресите, ако ги знае, и да обясни каква е връзката ѝ с тях. Благодаря. Бъди внимателен. Скоро ще се чуем.“

Още щом затвори, се сети за нещо съвсем ново.

Набра отново номера и остави второ съобщение:

„Извинявай за множеството молби, но току-що ми хрумна нещо друго. След като провериш за онова миниатюрно звуковъзпроизвеждащо устройство в мазето, огледай се и за подслушвателна техника, за електронни бръмбари. Провери най-вероятните места – детекторите за дим, превключвателите, нощните лампи. Търси каквото и да било във вътрешността им, което изглежда не на мястото си там. Ако откриеш нещо, не го махай. Остави го, където си е. Това е засега. Обади ми се веднага, щом имаш възможност.“

Идеята, че апартаментът на Ким може да се подслушва – че може да е пълен с „бръмбари“, и то кой знае откога – предизвикваше цяла верига от объркващи въпроси с потенциално обезпокоителни отговори. Гърни извади от чекмеджето на бюрото папката с проекта на Ким и седна на дивана в кабинета, за да го прегледа още веднъж.

Когато беше приблизително на средата, енергията му започна да спада точно толкова бързо, колкото се бе повишила. Каза си, че ще затвори очи само за пет минути. Най-много десет. Облегна се назад на меките възглавници на дивана. Последните два дни бяха изключително стресиращи и изтощаващи, а и почти не бе спал.

Една кратка дрямка...

Събуди се рязко. Нещо звънеше и за миг не успя да се ориентира какво точно. Когато понечи да се изправи, остра болка прониза врата му, беше се схванал от спането на една страна. Дрънченето спря, след което Гърни чу гласа на Мадлин:

– Той спи – и после: – Когато се върнах вкъщи преди половин час, беше потънал в дълбок сън – след миг пак: – Ще отида да проверя.

Тя влезе в кабинета. Гърни вече беше седнал и бе спуснал краката си на пода. Триеше очите си, защото погледът му още бе замъглен.

– Буден ли си?

– Донякъде.

– Можеш ли да говориш с Кайл?

– Къде е той?

– В апартамента на Ким. Казва, че се е опитал да се свърже с теб на мобилния ти телефон.

– Колко е часът?

– Почти седем.

– Седем?! Мили боже!

– Струва ми се, че гори от нетърпение да ти каже нещо.

Гърни отвори по-широко очи и стана от дивана. Съпругата му посочи към стационарния апарат на бюрото:

– Можеш да се обадиш от там. Аз ще затворя другия в кухнята.

Гърни вдигна слушалката:

– Слушам те.

– Здрасти, тате! Опитвам се да те намеря от два часа. Добре ли си?

– Да, просто бях изтощен.

– О, да, забравих, сигурно са минали дни, откакто не си спал.

– Откри ли нещо интересно?

– По-скоро странно. Откъде искаш да започна?

– От мазето.

– Добре. Мазето. Нали се сещаш за онези дълги греди от двете страни на стълбището, в които са монтирани самите стъпала? Е, открих тесен прорез в долната част на едната от тях, приблизително шейсет сантиметра над стъпалото, което липсва. А там, в процепа, имаше устройство, голямо е горе-долу наполовината на USB стикчетата за компютър.

– Извади ли го?

– Ти каза да го оставя там. Само леко го изчовърках с върха на един нож, за да проверя колко е голямо. Стигам обаче до странната част. Когато го бутнах обратно в пролуката, сигурно съм натиснал някакъв механизъм, защото след около десет секунди от него се чу един такъв наистина призрачен шепот. Сякаш някакъв откачен злодей от филм на ужасите изсъска думите през зъби: „Не дърпай дявола за опашката“. Кълна се, че за малко да се изпусна в гащите. Всъщност май наистина го направих.