Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Сериозно ли се получава така?

– Не, но звучи добре.

Кайл се засмя:

– С какви въпроси ще си легнеш тази вечер?

– Нека те попитам нещо. В крайна сметка ти си този, който направи откритията. Когато си на мястото, имаш по-добър поглед върху нещата. Според теб кои са големите въпроси?

Дори в колебанието на Кайл Гърни усети осезаемо вълнение:

– Доколкото виждам, има един наистина голям.

– А именно?

– Дали си имаме работа с маниакален преследвач, или с нещо далеч по-опасно? – той замълча. – Ти как мислиш?

– Мисля, че може да си имаме работа и с двете.

Тази вечер Гърни не си легна, докато Ким и Кайл не пристигнаха от Сиракуза – Кайл с мотора, а Ким със своята мазда. След като отново обсъдиха онова, за което вече бяха говорили по телефона, Гърни имаше два въпроса. Първият беше към Кайл, но едва успя да го изкаже наполовина и отговорът дойде.

– Когато свали капачетата на детекторите...

– Свалих ги много безшумно и много бавно. През цялото време с Ким говорехме за нещо съвсем различно – за един от предметите ѝ в училище, така че който и да ни е слушал, не би могъл да разбере какво правя.

– Впечатлен съм.

– Недей. Видях го в един шпионски филм.

Вторият въпрос на Гърни беше към Ким:

– Забеляза ли в апартамента си нещо, което да не ти е познато – някакъв малък уред, радиочасовник, айпод, плюшена играчка, какъвто и да е предмет, който преди това не си виждала?

– Не, защо?

– Просто се чудя дали Шиф не се е отбивал, за да донесе обещаното оборудване за видеонаблюдение. В случаите, когато наемателят на апартамента е в течение на плана, е по-лесно видеопредавателят да се внесе, предварително инсталиран в предмета прикритие, вместо да се монтира на място в приспособление на тавана или някъде другаде.

– Нямаше нищо такова.

На масата за закуска на следващата сутрин Гърни забеляза, че Мадлин е пропуснала обичайната си купа с овесена каша и едва е докоснала кафето си. Гледаше през френските прозорци, но погледът ѝ сякаш бе съсредоточен по-скоро върху мрачни мисли, отколкото върху слънчевия пейзаж отвън.

– За пожара ли мислиш?

Толкова дълго време ѝ отне да отговори, че той започна да се чуди дали го е чула.

– Да, предполагам, че може и така да се каже. Знаеш ли какво ми хрумна тази сутрин, след като се събудих? За около три секунди се наслаждавах на мисълта да се порадвам на прекрасната утрин, като покарам колелото си по пътя край реката. После обаче осъзнах, че вече нямам колело. Онова овъглено, изкривено нещо на пода на плевнята вече не е истинско колело, нали?

Гърни не знаеше какво да ѝ каже. Известно време тя поседя мълчаливо с присвити от гняв очи. После подхвърли, по-скоро на чашата си с кафе, отколкото на него:

– Онзи, който е подслушвал апартамента на Ким, как мислиш, колко е научил за нас?

– За нас ли?

– Добре, за теб. Колко смяташ, че е разбрал за теб?

Гърни си пое дълбоко въздух:

– Добър въпрос.

В действителност тази мисъл го тормозеше още от предната вечер, когато бе говорил с Кайл по телефона.

– Вероятно бръмбарите предават към гласовоактивиращо се записващо устройство – по този начин е получил достъп до разговорите, които водих с Ким при посещенията си там, както и до нейната част от всички телефонни разговори.

– Разговори с теб, с майка ѝ, с Руди Гец...

– Да.

Мадлин присви очи:

– Значи знае много.

– Да, знае много.

– Трябва ли да се страхуваме?

– Трябва да сме бдителни. А аз трябва да разбера какво, по дяволите, става.

– Аха, схващам. Аз си отварям очите на четири за някой потенциален психопат, докато ти си играеш да редиш парченцата от пъзела, това ли е планът?

– Прекъсвам ли нещо?

На прага на кухнята беше застанала Ким. Мадлин сякаш се канеше да ѝ отвърне „Да, определено прекъсваш нещо“. Вместо това обаче Гърни попита:

– Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Аз... аз само исках да ти напомня, че... след около час трябва да тръгваме за първата си уговорка. Имаме среща с Ерик Стоун в Баркъм Дел. Той все още живее в къщата на майка си. Запознанството с него ще ти хареса. Ерик е... единствен по рода си.

Преди да потеглят, Гърни се обади, както планираше, на детектив Джеймс Шиф от полицейското управление в Сиракуза, за да го разпита за инсталирането на апаратура за наблюдение в апартамента на Ким. Шиф беше излязъл на повикване, така че разговорът бе прехвърлен към партньора му Елууд Гейтс, който очевидно бе запознат със ситуацията, но нито се интересуваше особено от проблема, нито пък се извини за забавянето с обещаните камери.