Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Тя сви рамене:

– Само се постарай да не забравяш, че днес е дошъл да те види синът ти, не бившата ти съпруга.

– Добре. Само ми се иска да...

Прекъсна го звукът от отварянето на страничната врата. Миг по-късно в коридора се разнесе развълнуваният глас на Ким:

– Няма начин, това е прекалено откачено! Ама наистина, това е най-противното нещо, което съм чувала през живота си!

Кайл влезе първи в кухнята, широко усмихнат:

– Здрасти, татко! Радвам се да те видя.

Прегърнаха се неловко за поздрав.

– И аз се радвам да те видя, сине. Било си е дълго пътуване с този мотор, а?

– Всъщност пътуването беше идеално. По магистрала 17 нямаше кой знае какво движение, а от там нататък пътищата са идеални за мотор. Харесва ли ти?

– Май никога не съм виждал толкова добре поддържан.

– Нито пък аз. Направо съм влюбен в него. И ти си имал такъв, нали?

– Не толкова готин.

– Надявам се, че ще го запазя такъв. Взех го само преди две седмици, на мотошоуто за класически мотоциклети в Атлантик Сити. Не смятах да купувам каквото и да било, но не можах да му устоя. Никога не съм виждал толкова як мотор – по-хубав е и от този на шефа ми.

– Шефа ти ли?

– Да, в известен смисъл отново съм на Уолстрийт, но почасово, работя за едни момчета от старата фирма, която фалира.

– Но още си в Колумбийския университет, нали?

– О, да! Много ясно. Първа година, пълен гърч. Тонове за четене. Идеята е да отпаднат онези, които не са достатъчно мотивирани. Толкова съм зает, че откачам – но какво от това, по дяволите!

Ким влезе в кухнята и жизнерадостно се усмивка на Мадлин:

– Още веднъж ти благодаря за якето. Закачих го в килера отпред. Добре ли е така?

– Чудесно. Аз обаче умирам от любопитство.

– За кое?

– Опитвам се да си представя кое е „най-противното нещо“, което си чувала през живота си!

– Какво? О! Чула си ме, така ли? Кайл ми разправяше нещо. Бляк! – Погледна към него. – Ти ѝ кажи. Аз дори не искам да го произнасям.

– Ами... ъъъ... става дума за едно особено заболяване, което имат някои хора. Може би сега не е най-подходящото време да навлизаме в подробности. Ще ми отнеме известно време да обясня. Може би ще е по-добре да го оставим за по-късно?

– Добре, после пак ще попитам. Сега вече наистина ми стана интересно. А междувременно, ще искате ли нещо за хапване или пийване? Сирене, соленки, маслини, плодове – каквото и да е?

Кайл и Ким се спогледаха и поклатиха глави:

– За мен няма нужда – заяви Кайл.

– Не, благодаря – включи се и Ким.

– В такъв случай просто се настанете удобно – Мадлин посочи с ръка фотьойлите около каменната камина в другия край на стаята. – Трябва да довърша няколко неща. Ще вечеряме около шест.

Ким попита дали може да помогне с нещо и след като Мадлин отговори с „не“, се извини и се насочи към банята. Гърни и Кайл се разположиха в креслата от двете страни на ниската масичка от черешово дърво пред камината.

– И така... – започнаха двамата едновременно, а след това едновременно избухнаха в смях.

На Гърни му хрумна странна мисъл. Като се изключи фактът, че устните и катраненочерната коса на Кайл бяха същите като на майка му, когато го гледаше, имаше чувството, че вижда собствения си образ, отразен в някакво магическо огледало – отражение, от което бяха смъкнати две десетилетия износване и състаряване.

– Ти първо – предложи той.

Кайл се усмихна широко. Устните наистина бяха като на майка му, но зъбите бяха на баща му.

– Ким ми разправяше за тази телевизионна история, в която участваш.

– Нямам пряко участие в телевизионната част. Всъщност предпочитам да остана възможно най-далече от нея.

– Че каква друга част има?

Такъв простичък въпрос , помисли си Гърни, докато се опитваше да измисли простичък отговор.

– Самият случай, предполагам.

– Убийствата на Пастира?

– Убийствата, жертвите, доказателствата, модус операнди 1, причините, изтъкнати в меморандума, теориите, по които се е движело разследването.

Кайл се изненада:

– Съмняваш ли се в някои от тях?

– Да се съмнявам? Не знам. Може би съм просто любопитен.

– Мислех, че всичко, свързано с Добрия пастир, е било разнищено до дъно преди десет години.

– Може би просто това, че никой друг не изпитва съмнения, ми изглежда доста съмнително. Освен това се случват разни странни дреболии.

– Като това, че лудият ѝ бивш приятел прерязва стълбите към мазето?

– Тя така ли го описа?

Кайл се намръщи:

– Има ли друг начин?