Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Гърни се отдръпна от масата и отиде към френските прозорци.

– Нищо окончателно. Просто имам въпроси. Възможно е да има проблем, а може и да няма никакъв – зависи какви са отговорите.

Застана с гръб към останалите и се загледа в хълмовете на запад и последните пурпурни отблясъци на залеза, без в действителност да обръща внимание на красотата на гледката. Беше се съсредоточил върху една-единствена цел: да го поканят на среща с агент Траут.

– Въпроси ли? Какви въпроси?

– Всъщност имам доста. Разполагаш ли с време да ги чуеш?

– Не съвсем. Но пък съм любопитна. Давай.

– Първият е най-важен. Някога изпитвала ли си съмнения по отношение на случая?

– Съмнения ли? Какви?

– Например за какво в действителност става дума.

– Не виждам логиката. Говори по-конкретно.

– Ти, ФБР, общността на съдебните психиатри, криминолозите, социолозите – общо взето всички освен Макс Клинтър – като че сте постигнали пълно съгласие по отношение на абсолютно всичко. Никога не съм виждал такова удобно единодушие по повод поредица от неразрешени престъпления.

– Удобно ?! – тонът ѝ беше отровен.

– Не намеквам за нищо нечестно. Но явно всички – с очебийното изключение на Клинтър, – са напълно доволни от съществуващата версия. Питам само дали това съгласие е толкова единодушно, колкото изглежда, и до каква степен ти самата си сигурна в него.

– Виж, Дейвид, не разполагам с цялата вечер за този разговор. Би ли минал направо на проблема? Кажи ми какво те притеснява.

Гърни си пое дълбоко въздух, като се опитваше да уталожи раздразнението, предизвикано от нейното:

– Притеснява ме фактът, че в този случай има много елементи и те до един трябва да бъдат разтълкувани по определен начин, за да подкрепят общата теория. И оставам с впечатлението, че в случая теорията диктува тълкуването на отделните елементи, вместо да е обратното.

Изкушаваше се да добави: Вместо да е по начина, по който се извършва един адекватен, обективен, надежден анализ . Но не го направи.

Холдънфийлд се поколеба:

– Давай с повече конкретика.

– Всяко късче информация, всяка улика, всеки факт повдигат въпроси. И отговорите на всички тях, изглежда, идват от концептуалната теория на разследването, вместо да е обратното – теорията да е построена върху отговорите на тези въпроси.

– На това ли му викаш „по-конкретно“?

– Добре. Въпросите. Защо само мерцедеси? Защо е спрял след шестия? Защо „Пустинен орел“? Защо повече от един „Пустинен орел“? Защо са малките пластмасови животни? Каква е целта на манифеста? Защо хладнокръвните логични доводи са съчетани с пламенна религиозна реч? Защо така неотклонно се повтаря...

Холдънфийлд го прекъсна рязко, очевидно сериозно раздразнена:

– Дейвид, всеки един от тези въпроси е бил проучен и обсъден в най-големи подробности – абсолютно всеки, до последния. Отговорите са ясни, напълно логични и оформят смислена, последователна картина. Наистина не ти разбирам мисълта!

– Тоест, казваш, че никога не е имало втора, конкурентна на тази версия в разследването?

– Не са възниквали предпоставки да се създава такава. Какъв, по дяволите, ти е проблемът?

– Можеш ли да си го представиш?

– Да си представя кого?

– Добрия пастир.

– Дали мога да си го представя ? Нямам идея. Има ли смисъл този въпрос?

– Така смятам. Какъв е отговорът ти?

– Отговорът ми е, че не съм съгласна, че има смисъл.

– А на мен ми се струва, че не можеш да си го представиш. И аз не мога. Което ме кара да смятам, че в профила може би има твърде много противоречия, които пречат на инстинктивния процес, с помощта на който си представяш дадено лице. Естествено, „ той“ би могъл да е жена. Жена, достатъчно силна да се справи с един „Пустинен орел“. Или пък „той“ би могъл да е повече от един човек. Засега обаче ще оставим това настрани.

– Жена ли?! Това е нелепо!

– В момента няма време за спорове на тази тема. Имам един последен въпрос към теб. На фона на цялото това единодушие между професионалистите дали ти, някой от колегите ти съдебни психолози или от агентите в отдела за поведенчески анализ някога сте имали разногласия по повод каквото и да било в хипотезата по този случай?

– Естествено, че имахме. Винаги съществуват различни мнения, различни акценти, върху които пада ударението.

– Например?

– Например идеята за резонанса подчертава пренасянето на енергия от първоначалната травма върху настояща ситуация – което превръща сегашното проявление в лишен от съдържание носител, който черпи жизнените си сили от миналото. Ако пък се приложи парадигмата за инстинкта на подражание, ситуацията придобива по-голяма собствена стойност. Пак е повторение на някогашен модел, но същевременно има свой собствен живот и енергия. Може да се приложи още една концепция, тази за предаване на агресивното поведение от поколение на поколение. Това е традиционната теория за заученото поведение. Всички тези идеи бяха подробно разгледани и обсъдени.