Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Единственото място, където се хвърлих с главата надолу беше стълбището в мазето ти. Не бих искал който и да е от нас да се окаже още веднъж в такова безпомощно положение.

– В такъв случай просто дръж под око идиотското ми гадже – тя се поправи: – идиотското ми бивше гадже.

– Да предположим, че не е той. Да предположим...

– Не бъди глупав! Кой друг може да е?

– Някой, който е в течение на проекта и не желае да го завършваш.

– Кой? Защо?

– Два прекрасни въпроса. Да започнем с първия. Колко души знаят върху какво работиш?

– За филма? Сигурно един милион.

– Какво?

– Един милион, най-малко. Може би много повече. Сайтът на РАМ, официалните новинарски съобщения в интернет, купища съобщения по електронна поща, разпращани до всички местни станции и вестници, страниците на РАМ и моята собствена страница във Facebook, страницата на Кони, акаунтът ми в Twitter, боже, толкова са много – всички потенциални участници, всичките им контакти...

– Значи, буквално всеки може да има достъп до информацията.

– Разбира се. Максимална гласност. Това е целта.

– Добре. Това означава, че трябва да подходим от различен ъгъл.

Ким го зяпна с болезнено изражение:

– Изобщо не трябва да „подхождаме“, не и по начина, по който говориш ти. Господи, Дейв... – по бузите ѝ се стичаха сълзи. – Моментът е критичен. Не виждаш ли? Не мога да повярвам. Първият ми епизод тръгва в ефир след два-три дни, а ти обясняваш на хората по телефона, че целият случай с Добрия пастир е... е... какво? Дори не мога да схвана какво им обясняваш – тя поклати глава, изтривайки с пръсти сълзите от очите си. – Съжалявам. Не мога... не мога... По дяволите! Извинете ме.

Излезе бързо от стаята и след няколко секунди Гърни чу вратата на банята да се затваря с трясък.

Погледна Кайл, който беше избутал стола си на около трийсет сантиметра от масата и изглеждаше вглъбен в изучаването на някаква точка на пода. После хвърли поглед към Мадлин – тя се взираше в него със загриженост, която му се строи обезпокоителна.

Обърна дланите си и ги повдигна въпросително:

– Какво направих?

– Помисли си – отвърна тя – и ще се сетиш.

– Кайл?

Младият мъж вдигна поглед и леко сви рамене:

– Мисля, че ѝ изкара ангелите от страх.

Гърни се намръщи:

– С това, че в един телефонен разговор изказах мнение, че във версията на ФБР може да има недостатъци?

Когато Кайл отговори, Мадлин меко каза:

– Не беше само това.

– Какво друго?

Тя обаче не му отговори, а започна да пренася съдовете от масата на мивката.

Гърни продължи да настоява, като насочи въпроса си някъде в пространството между Мадлин и Кайл:

– Какво толкова ужасно направих?

Този път му отговори Кайл:

– Не си направил нищо ужасно , не и нарочно, но... Струва ми се, че Ким остана с впечатлението, че казаното от теб ще предизвика внезапно спиране на проекта ѝ.

– Ти не просто заяви, че е възможно някъде да има дребен недостатък – прибави и Мадлин. – Намекна, че всичко е съвсем погрешно; и не само това, ами и ще го докажеш. С други думи, звучеше така, сякаш се каниш да разбиеш на пух и прах целия случай.

Гърни си пое дълбоко въздух:

– За това си има причина.

– Причина? – Мадлин сякаш се забавляваше. – Разбира се. Ти винаги имаш причина.

Той затвори очи за миг, сякаш мракът би му помогнал да се сдобие с търпение.

– Исках да разстроя достатъчно Холдънфийлд, за да се свърже с водилия разследването ФБР агент, един студен като риба тип на име Траут 2, и да го обезпокои достатъчно, че той да поиска да се свърже с мен .

– Че защо му е да го прави?

– За да разбере дали наистина знам за този случай нещо, което би могло да го постави в неудобно положение. А това пък би ми дало възможността да науча дали той знае за случая нещо, което не е било съобщено на широката общественост.

– Е, ако стратегията ти е била да разстройваш и безпокоиш хората, можеш да считаш, че си успял – Мадлин посочи чинията му, в която купчината скариди и ориз си стоеше непокътната. – Ще го ядеш ли?

– Не – усети колко рязко и отбранително прозвуча отговорът му и добави: – Не сега. Мисля да изляза за малко навън, да глътна въздух и да си прочистя главата.

Стана от масата, отиде в килера отпред и облече леко яке. Когато излизаше през страничната врата в сгъстяващия се сумрак навън, чу Кайл да казва нещо на Мадлин. Снижил бе глас и говореше неуверено, повечето му думи не се долавяха ясно. Гърни успя да чуе само две: „татко“ и „ядосан“.