Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Да.

В момента Кайл му изглеждаше толкова млад, такова дете, че усети стягане в гърдите. Погледна настрани, надолу по хълма към плевнята.

– Иска ми се статията за теб в списание „Ню Йорк“ да беше излязла по онова време. Бързо щеше да му затвори устичката. Беше фантастична статия!

– Предполагам, Ким ти е казала, че я писала майка ѝ?

– Да, каза ми. Когато попитах откъде те познава. Тя наистина те харесва.

– Кой?

– Ким. Поне тя, а може би и майка ѝ – Кайл се усмихна и заприлича отново на шестнайсетгодишен. – Златната детективска значка ги заслепява, нали?

Гърни съумя да се засмее.

Един облак бавно премина пред слънцето и пасището избеля от златно до сивкавобежово. В продължение на цяла мъчителна секунда нещо в него напомняше на Гърни за кожата на труп. На точно определен труп. Доминикански наемен убиец, чийто тъмен тен сякаш се бе изцедил на тротоара в Харлем заедно с кръвта му. Гърни прочисти гърло, за да прогони образа.

Тогава чу леко бръмчене във въздуха. С приближаването му разпозна звука на хеликоптер. Половин минута по-късно хеликоптерът отмина, мярна се само отчасти и за кратко зад върховете на дърветата край хребета. Отчетливото, тежко бумтене на ротора заглъхна и всичко отново потъна в тишина.

– Да не би да имате военна база тук горе – попита Кайл.

– Не, просто водохранилища за града.

– Водохранилища? – той сякаш обмисляше това. – Значи, мислиш, че хеликоптерът е към Министерството на вътрешната сигурност 2?

– Най-вероятно.

1Начин на действие, на извършване – б. пр.

2След терористичните атаки от 11 септември 2001 година се създава „Служба за национална сигурност на САЩ“, обединяваща различни правоохранителни органи. През 2002 година е преобразувана в Министерство на вътрешната сигурност. – б. пр.

Седяха край масичката от черешово дърво в стил „Шейкър“ 1, която разделяше кухненската част на дългата стая от кътчето за сядане край камината. Бяха започнали да се хранят и Ким и Кайл ентусиазирано поздравиха Мадлин за ястието от скариди и ориз с подправки. Гърни пригласяше като ехо на коментарите им, след което всички започнаха да вечерят, без да говорят.

Кайл наруши мълчанието:

– Хората, които си интервюирала, имат ли много общо помежду си?

Ким дъвчеше замислено, преглътна и чак тогава отговори:

– Гняв.

– Всички? След толкова много години?

– При някои е очевиден, защото го изразяват по-пряко. Но според мен гневът присъства у всеки от тях в една или друга форма. Нормално е, нали?

Кайл се намръщи:

– Мислех, че гневът е етап от мъката, който отминава с времето.

– Но не и ако не намери емоционален завършек.

– Защото Добрия пастир така и не беше заловен?

– Не беше заловен, не беше идентифициран. След гонката с лудия Макс Клинтър просто се изпарил като дим. Тази история си няма завършек.

Гърни направи физиономия:

– Струва ми се, че на историята ѝ липсва и още нещо, не е само завършекът.

За кратко на масата се възцари тишина. Всички се взираха в него с очакване.

Най-сетне Кайл го подкани:

– Смяташ, че от ФБР са объркали нещо?

– Именно това искам да разбера.

– Да са объркали нещо ли? – озадачи се Ким. – Какво?

– Не твърдя със сигурност, че са сбъркали каквото и да било . Казвам просто, че има такава възможност .

Изражението на Кайл показваше вълнение:

– И какво точно може да са сбъркали?

– От малкото, което знам до този момент, има възможност да са объркали всичко – погледна към Мадлин. По лицето ѝ пробягаха противоречиви емоции, но бяха твърде фини, за да ги разчете.

Ким, изглежда, се разтревожи:

– Не разбирам. Какво имаш предвид?

– Мразя да използвам подобни думи, но цялата история изглежда някак... нестабилна . Като прекалено голяма сграда, построена върху твърде малка основа.

Ким започна бързо да клати глава в нещо като рефлексивно несъгласие:

– Но като казваш, че са объркали всичко, какво по...?

Гласът ѝ заглъхна, когато телефонът в джоба на Гърни започна да звъни. Той го извади, хвърли поглед на екрана и се усмихна, когато видя кой го търси:

– Имам чувството, че ще ми зададат абсолютно същия въпрос след по-малко от пет секунди. – Стана от масата и притисна апарата до ухото си. – Здравей, Ребека. Благодаря, че ми връщаш обаждането.

– „Сериозен недостатък във версията на ФБР“? – гневът ясно се долавяше от тона ѝ. – Какво трябва да означава това съобщение?