Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Надявам се.

Той си пое дълбок дъх:

– Това е невероятно глупаво. Кажи ми кой е дошъл с този мотор и защо е тук.

Мадлин сви рамене:

– Кайл. Да те види.

– Какво?

– Чу ме. Бученето в ушите ти не е чак толкова зле.

– Синът ми Кайл? Дошъл е от града с мотор? За да ме види?

– Да те изненада. Първоначално планираше да дойде в три. Защото ти каза, че ще се върнеш тогава. Най-късно в три. После реши да пристигне в два, за да прекара повече време с теб, в случай че се прибереш по-рано.

– Ти ли го нагласи? – думите му прозвучаха като нещо средно между въпрос и обвинение.

– Не, не съм го нагласила аз. Идеята да дойде и да те види беше на Кайл. Не те е виждал, откакто беше в болницата. Аз само му казах кога ще си тук – кога каза , че ще си тук. Защо ме гледаш така?

– Странно съвпадение ми изглежда вчера да намекваш, че Кайл и Ким биха били интересна двойка, а днес вече двамата да са заедно на разходка.

– Съвпадения наистина се случват, Дейвид. Затова съществува тази дума. – Тя отново насочи вниманието си към тигана.

Гърни беше по-разтревожен, отколкото му се искаше да признае. Реши, че това се дължи на дълбоката му неприязън към промените в собствените му планове, предизвикателство пред илюзията, че всичко е в неговите ръце.

Това и фактът, че отношенията му с Кайл, двайсет и шест годишния син от първия му брак, от много време насам бяха изпълнени с противоречиви емоции и размисли. Освен това ефектът на ибупрофените, които беше взел за прищипания нерв на ръката, вече отминаваше и болката от падането в мазето се влошаваше. И, и, и...

Той се опита да сдържи враждебността и самосъжалението в гласа си:

– Имаш ли представа къде са отишли на разходка?

Мадлин свали тигана от котлона и добави съдържанието му към ориза и лука в тавата. Изгреба всичко от тигана, сложи го отново на печката, доля олио и едва тогава отговори:

– Предложих им да тръгнат по заобиколната пътека по хребета и после да слязат надолу към езерото.

– Кога тръгнаха?

– Когато разбраха, че закъсняваш с един час.

– Щеше да е добре, ако ми беше казала.

– Би ли променило нещо?

– Разбира се, че би променило.

– Това е интересно.

Олиото в тигана започваше да дими. Мадлин отиде до шкафа с подправки и се върна със стрит джинджифил, кардамон, кориандър и едно пакетче кашу. Увеличи абсорбатора, сложи в тигана шепа от ядките, по една чаена лъжичка от всяка подправка и започна да разбърква. Кимна към прозореца до печката.

– Изкачват хълма.

Той приближи и погледна навън. Ким, в твърде ярко на цвят ветроустойчиво яке на Мадлин, и Кайл, в избелели дънки и черно кожено яке, вървяха полека нагоре по пътеката, обраслата с трева. Като че ли се смееха.

Докато Гърни ги гледаше, Мадлин наблюдаваше него.

– Преди да са стигнали до вратата – отбеляза тя, – може би ще решиш да си придадеш по-гостоприемно изражение.

– Просто мислех за мотора.

Тя изсипа ядките и подправките от тигана върху останалата смес в тавата.

– Какво за него?

– Петдесетгодишна класика като тази, възстановена и излъскана до блясък, не е евтина.

– Ха! – Тя сложи тигана в мивката и пусна водата. – Кога изобщо Кайл е притежавал нещо евтино?

Той кимна неопределено:

– Единствения друг път, когато е стъпвал в тази къща, беше преди две години, за да се изфука с онова ужасно жълто порше, купено с премията му от Уолстрийт. Сега скъп „Би Си Ей“. Господи!

– Ти си му баща.

– Това пък какво трябва да значи?

Мадлин въздъхна и го погледна със странна комбинация от раздразнение и съчувствие:

– Не е ли очевидно? Иска да се гордееш с него. Вярно, подхожда по начин, който определено не дава резултат. Вие двамата не се познавате особено добре, нали?

– Предполагам, че не. – Наблюдаваше я как пъха тавата във фурната. – Тези лъскави, луксозни вещи... всичките глупости с марковите неща... просто твърде силно ми напомнят за материалистичния ген, който наследи от майка си, брокерката на недвижими имоти. Много я бива да изкарва пари, а още повече – да ги харчи. Все ми повтаряше, че си губя времето в полицията, че трябва да следвам право, защото да защитаваш престъпниците носи много повече пари, отколкото да ги ловиш. Така че сега Кайл учи право. Сигурно е щастлива.

– Ядосан си, защото смяташ, че той иска да защитава престъпници?

– Не съм ядосан.

Мадлин го стрелна с недоверчив поглед.

– Може и да съм ядосан. Нямам представа. Напоследък сякаш всичко ми лази по нервите.