Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Гърни се загледа през прозореца към задната ливада. Идеята да се срещне с дъщерята на Кони и да прегледа входния ѝ билет за света на боклучавата жълта телевизия, му изглеждаше като най-неприятната перспектива на земята.

– Спомена, че има две неща, Кони. Какво е второто?

– Ами... – гласът ѝ заглъхна. – Възможно е да има проблем с бившия ѝ приятел.

– Какъв проблем?

– Именно това е въпросът. Ким обича да се прави на неуязвима, разбираш ли? Сякаш не се страхува от нищо и от никого.

– Но...?

– Но онзи задник ѝ върти гадни номерца... най-малкото.

– Като например?

– Като например да влезе в апартамента ѝ и да размества разни неща. Веднъж започна да ми обяснява как някакъв нож изчезнал и после се появил отново. Когато обаче се опитах да я разпитам за подробности, не пожела да каже нищо повече.

– В такъв случай защо изобщо е повдигнала въпроса?

– Може би иска помощ и едновременно с това не иска. И не успява да реши какво да прави.

– Въпросният задник има ли си име?

– Робърт Мийс е истинското. Той обаче се представя като Робърт Монтагю.

– Свързано ли е по някакъв начин с проекта ѝ за телевизията?

– Нямам представа. Просто имам такова усещане, че ситуацията е по-лоша, отколкото тя е склонна да признае. Или поне да признае пред мен. Затова... Дейвид, моля те! Моля те! Не знам към кого другиго да се обърна.

Когато той не реагира, Кони продължи:

– Може би преувеличавам нещата. Може би си въобразявам. Възможно е да няма никакъв проблем. Дори и да няма проблем, пак би било хубаво, ако я изслушаш. Нека ти разкаже за проекта си, за онези жертви на убийства и за семействата им. Наистина означава много за нея. Това е шансът в живота ѝ. Толкова е решителна, така уверена.

– Ти самата обаче звучиш леко разстроена.

– Не знам. Просто... просто съм загрижена.

– Заради проекта или заради бившия ѝ приятел?

– Може би и двете. От една страна, наистина е фантастично, нали? Същевременно сърцето ми се свива от това, че е толкова уверена и решителна, толкова независима, че може да се препъне и да загуби контрол над ситуацията, без да ми каже, и аз няма да успея да ѝ помогна. Божичко, Дейвид, нали имаш син? Знаеш как се чувствам?

Десет минути след края на разговора, Гърни все още стоеше пред големия прозорец с изглед на север във всекидневната. Опитваше се да проумее какво бе предизвикало нехарактерната разпиляност в изказа на Кони, чудеше се защо в крайна сметка се бе съгласил да поговори с Ким и защо цялата ситуация го кара да се чувства толкова неудобно.

Подозираше, че има някаква връзка с последната ѝ забележка, тази за сина му. Темата винаги е била деликатна, но точно сега не му се искаше да изследва причините.

Телефонът звънна. Гърни се изненада, че е забравил да остави слушалката – в разсеяността си продължаваше да я държи. Този път наистина ще е Хъфбаргър , помисли си, обажда се да защитава идиотската си политика за отмяна на часове . Изкуши се да остави Хъфбаргър да си звъни, да бъде прехвърлен на телефонния секретар, да чака. Същевременно обаче му се искаше да приключи с цялата тази работа, вместо да мисли само за нея. Натисна копчето:

– Дейв Гърни.

Гласът на жената от другата страна на линията беше младежки, ясен и чист:

– Дейв, толкова съм ти благодарна! Кони току-що ми се обади и спомена, че нямаш нищо против да разговаряш с мен.

За секунда той изпита объркване. Винаги му се струваше странно, когато някое дете нарича родителя си с малко име.

– Ким?

– Разбира се! Кой си мислеше, че е?

Тъй като той не отговори, тя забързано продължи:

– Слушай да ти кажа защо всичко се подрежда така добре. В момента пътувам към Сиракуза от града и съм на мястото, където шосе 17 пресича междущатската магистрала 81. Което значи, че мога да се прехвърля на 88 и да стигна до Уолнът Кросинг за трийсет и пет минути. Удобно ли ти е? Знам, че предизвестието е твърде кратко, но това е такова щастливо съвпадение! А и наистина изгарям от желание да те видя отново!

1 Норман Рокуел (1894 – 1978) – американски художник и илюстратор, известен най-вече с работата си за сп. „Сатърдей ивнинг поуст“, чиито корици илюстрира в продължение на четири десетилетия. – б. пр.

Магистралите 17, 81 и 88 се пресичат в района на Бингамтън, на поне час път до Уолнът Кросинг. Гърни се зачуди дали оптимистичната преценка на Ким се дължи на недостатъчна информация или на прекаления ѝ ентусиазъм. Това обаче бе най-маловажният сред въпросите, които занимаваха ума му, докато наблюдаваше малката червена мазда „Миата“ жизнерадостно да пърпори по изровения коловоз през ливадата към къщата.