Джон Вердън: Не дърпай дявола за опашката

– Това е много мило, но... нещо не откривам връзката.

– Естествено, че не я откриваш, защото те моля за тази огромна услуга по възможно най-объркания начин. Може би трябва да поседнеш, ще ми отнеме няколко минути да ти обясня.

Гърни все още стоеше до мивката в банята. Сега излезе, мина през спалнята и отиде във всекидневната. Нямаше особено желание да сяда. Вместо това застана до прозореца отзад.

– Добре, Кони, седнал съм – каза. – Какво става?

– Нищо лошо. Всъщност е дори много хубаво. На Ким ѝ се отвори невероятна възможност. Споменавала ли съм ти, че се интересува от журналистика?

– Следва стъпките на майка си?

– Божичко, никога не го казвай пред нея, веднага ще си смени професията! Струва ми се, че най-голямата ѝ цел е да е напълно независима от мен! А и тук въобще не говорим за стъпки . По-скоро се кани да направи грамаден скок . И така, минавам на въпроса, преди напълно да си изгубил интерес. В момента тя завършва магистратура по журналистика в университета в Сиракуза. Не е далече от вас, нали?

– Е, не е като да е в квартала. Приблизително час и четиридесет и пет минути път.

– Добре, не е много далече. Аз пътувам почти толкова до града всеки ден. Както и да е. За дипломната си работа избра да направи минисериал за жертвите на убийства – всъщност не точно за самите жертви, а за семействата и децата им. Иска да разгледа дългосрочните последствия за онези, чиито родители са били убити, а не е имало разрешение.

– Не е имало...

– Точно така, поредицата ще бъде за неразрешени случаи, при които убийците не са заловени. Така раните никога не зарастват. Независимо колко време е минало, това си остава най-разтърсващата емоция в живота на тези хора... могъща сила, която променя всичко завинаги. Ким е нарекла поредицата „Сираци на убийствата“. Не е ли страхотно?

– Идеята звучи интересно.

– Много интересно! Но още не съм стигнала до наистина сензационната част. Не става дума просто за идея , а за нещо, което действително ще се осъществи ! Започна като университетска работа, но научният ѝ ръководител толкова се впечатли, че ѝ помогна да го развие в истински проект. Дори ѝ помогна да уговори някои от участниците да подпишат договори за ексклузивни права, така че интересите ѝ да са защитени. После изпратил предложението на един от продуцентите в РАМ ТВ. И знаеш ли какво? Онзи от РАМ го иска! За секунди от някаква си дипломна работа проектът ѝ се превърна в шанс, за който професионалисти с двайсетгодишен опит биха убили човек. РАМ в момента е най-популярната телевизия.

Според Гърни РАМ беше основният виновник за това традиционните новини да се превърнат в шумен, безвкусен, плиткоумен карнавал, пълен с жлъчни, едностранчиви мнения, създаващи излишна паника. Той обаче потисна желанието да изкаже мнението си по въпроса.

– Сега със сигурност се чудиш – продължи Кони въодушевено – какво общо има това с любимия ми детектив, нали?

– Чакам.

– Две неща. Първо, бих искала да я наглеждаш.

– В смисъл?

– Просто се срещни с нея! Запознай се отблизо с това, което прави! Прецени дали е близо до твоята гледна точка за жертвите на убийства. Сега е големият ѝ шанс. Ако не направи много грешки... възможностите пред нея са безкрайни.

– Хм!

– Това малко изръмжаване значи ли, че ще го направиш? Моля те, Дейвид!

– Кони, аз не знам нищо за журналистиката!

Онова, което знаеше, в по-голямата си час го отвращаваше, но отново предпочете да го премълчи.

– Тя си е изпипала журналистическата работа. Освен това е много умна. Но е просто дете.

– И с какво допринасям аз в такъв случай? С възраст?

– С връзка с реалността. Познания. Опит. Гледна точка. С невероятната мъдрост, придобита след... колко случая на разкрити убийства?

Въпросът прозвуча риторично, затова той не се и опита да отговори.

Кони продължи още по-настойчиво:

– Ким е изключително способна, но уменията не са равносилни на житейски опит. В момента тя интервюира хора, които са загубили свой родител или друг любим човек при убийство. За целта ѝ е необходима реалистична нагласа. Трябва ѝ някой с по-широк поглед върху нещата, разбираш ли ме? Май искам да кажа, че когато толкова много е заложено на карта, ѝ е нужно да знае възможно най-много.

Гърни въздъхна:

– Бог е свидетел, безброй неща са изписани за тъгата, смъртта, загубата на любим...

Тя рязко го прекъсна:

– Да, да, наясно съм, известните в популярната психология пет етапа на скръбта, дрън-дрън. Не от това има нужда тя. На Ким ѝ е необходимо да разговаря с някого, който знае какво представляват убийствата , който е виждал жертвите, разговарял е със семействата, вглеждал се е в очите им, познава ужаса... Човек, който знае , а не просто е написал някаква си тъпа книга! – Настъпи продължително мълчание. – Е, ще го направиш ли? Просто се виж с нея веднъж, хвърли един поглед на материалите и чуй какво иска да постигне. Прецени дали според теб има смисъл.