Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Ким го гледаше така, сякаш притежава дарбата на Мадлин да чете мислите му:

– Не е чак толкова сложно. И след като така щедро си предложил да ми помогнеш, би трябвало да съм по-открита.

– Вече няколко пъти се споменава моята помощ, но не виждам как...

Мадлин, която изстискваше гъбата над мивката, след като беше измила чиниите от омлетите, меко се намеси:

– Защо просто не изслушаме онова, което Ким иска да каже?

Гърни кимна:

– Добра идея.

– За първи път срещнах Роби в театралния кръжок, преди малко по-малко от година. Спокойно може да се каже, че беше най-хубавият студент в университета. Копие на младия Джони Деп. Преди около шест месеца заживяхме заедно. За известно време се чувствах като най-щастливия човек на земята. Когато потънах в проекта си за убийствата, той ми оказа подкрепа. Всъщност, когато избирах семействата, които исках да интервюирам, той идваше с мен, участваше в разговорите и въобще във всичко. И тогава... точно тогава... се появи чудовището.

Тя замълча за миг и отпи от кафето.

– Когато Роби навлезе по-навътре в нещата, започна да поема контрола. Вече не ми помагаше за моя проект, стана нашият проект и после започна да се държи така, все едно е неговият проект . След среща с някое от семействата им подаваше своята визитна картичка и казваше, че могат да го открият на личния му телефон по всяко време. Всъщност точно така започна онази идиотска история с името Монтагю, когато си напечата картичките: „Робърт Монтагю. Документални продукции и творчески консултации“.

Гърни я изгледа скептично:

– Опитвал се е да те измести и да ти открадне проекта, така ли?

– По-зле. Роби Мийс изглежда като бог, но идва от ужасно семейство, в което са ставали отвратителни неща. Прекарал е по-голямата част от детството си в още по-ужасни приемни домове. Дълбоко в себе си е най-жалкият и несигурен човек, когото можеш да срещнеш. Някои от семействата, с които разговаряхме и се опитвахме да убедим за официални интервюта... Роби просто отчаяно искаше да ги впечатли. Струва ми се, че би направил всичко за одобрението им, за да го приемат. Да го харесат . Беше някак... отвратително.

– Ти какво направи?

– Първоначално нямах представа какво да сторя. После ножът опря до кокала, защото разбрах, че Роби неведнъж е разговарял – сам – с един от ключовите хора, мъж, когото наистина исках да убедя да участва. Когато поставих въпроса директно пред Роби, цялата история се раздуха и прерасна в скандал с крясъци. Именно тогава го изхвърлих от апартамента... от моя апартамент. И накарах адвоката на Кони да напише едно хубаво заплашително писмо, за да не припарва повече до проекта – моя проект.

– Той как го прие?

– Първоначално се държа много мило, чак мазно. Казах му да върви по дяволите. После започна да ми разправя, че ровенето в стари случаи на убийства може да се окаже рисковано, че трябва да внимавам... че може би не съм наясно с какво се захващам. Обаждаше се късно през нощта, оставяше съобщения на гласовата ми поща. Твърдеше, че може да ме защити и че много от хората, с които си имам работа, включително дипломният ми ръководител, не са такива, каквито изглеждат.

Гърни се поизправи на стола:

– После какво стана?

– После ли? Казах му, че ако не ме остави на мира, ще си извадя ограничителна заповед и ще накарам да го арестуват, защото ме преследва.

– И имаше ли ефект?

– Зависи какво разбираш под „ефект“. Обажданията спряха. После започнаха да стават странни неща.

Мадлин преустанови заниманието си край мивката и дойде до масата:

– Това започва да звучи сериозно. Нещо против да се присъединя към вас?

– Никакъв проблем – отвърна Ким.

Мадлин седна, а Ким продължи:

– Започнаха да изчезват кухненски ножове. Един ден се върнах от лекции и открих, че котката ми я няма. След известно време чух едно съвсем тихо „мяу“. Намерих животинката в един от шкафовете, вратата му беше затворена, а и беше шкаф, който никога не използвам. Имаше и един случай, в който се успах, защото будилникът беше нагласен да звъни в различен час.

– Дразнещо, но сравнително безобидно – отбеляза Гърни.

Изражението на Мадлин му подсказа, че тя категорично не е на същото мнение, затова побърза да добави:

– Не искам да омаловажавам въздействието, което могат да имат гадните шеги. Просто се замислих за степента на тормоз, която би наложила да се вземат мерки от гледна точка на закона.