Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Добре. Откъде искаш да започнем?

– Хрумнала ти е идеята да разговаряш със семействата на жертви на убийства. Така че, предполагам, първо е трябвало да прецениш кои убийства да избереш.

– Точно така – тя го наблюдаваше съсредоточено.

– Подобни случаи не липсват. Дори да си се ограничила само до щата Ню Йорк, дори да си се спряла само на една година, пак е имало стотици.

– Така е.

Той се наклони напред:

– Добре, как ги подбра? По какви критерии?

– Критериите се променяха в хода на работата. Първо исках да включа всякакви жертви, всякакви убийства, разнообразни семейства от различни раси и етнически произход, с различен период от извършване на престъплението до настоящето. Да е възможно най-многообразно. Доктор Уилсън все ми повтаряше: „Опростявай, опростявай“. Посъветва ме да не наблягам толкова на разнообразието, а да потърся „кукичка“ – нещо, което да помогне на зрителите по-лесно да разберат. „Колкото по-стеснен е фокусът, толкова по-ясно е внушението“ – каза ми го сигурно десет пъти, но накрая го разбрах. И всичко започна да се подрежда и да се навързва, докато накрая си казах: „ Да ! Това е! Знам точно какво ще направя!“.

Докато я слушаше, Гърни осъзна, че е странно трогнат от ентусиазма ѝ.

– И какъв се оказа крайният критерий?

– Общо взето всичко, което доктор Уилсън предложи. Изключи многообразието. Стесни фокуса. Открий „кукичка“ . Веднага щом започнах да мисля по този начин, отговорът се появи от само себе си. Сетих се, че мога да съсредоточа целия проект върху жертвите на Добрия пастир.

– Онзи, който застреля няколко шофьора на мерцедеси преди осем-девет години?

– Десет. Точно преди десет години. Извърши всички нападения през пролетта на 2000 година.

Гърни се облегна назад на стола и започна да кима замислено, докато си припомняше шестте случая, заради които половината Североизток се страхуваше да излиза с кола през нощта.

– Интересно. Значи става дума за еднотипни престъпления, изминало е едно и също време от тях до настоящия момент, убиецът е един, с един и същ мотив и едно и също внимание към разследването от страна на полицията.

– Точно така! И един и същ провал в задачата да изправят убиеца пред правосъдието – една и съща липса на „разрешение“, една и съща отворена рана. Именно затова случаят с Добрия пастир е идеалният начин да се изследва как различните семейства реагират на една и съща катастрофа с течение на времето, как преживяват загубата, как се справят с несправедливостта, какво им причинява... най-вече какво причинява на децата. Една трагедия, различни последствия.

Младата жена се изправи и отиде до металния шкаф за документи, който се намираше до служещата ѝ за бюро маса. Извади от него лъскава синя папка и я подаде на Гърни. Отпред на корицата имаше етикет, на който с удебелени букви пишеше: Сираци на убийствата: Предложение за документална поредица от Ким Корасон .

Вероятно бе забелязала, че погледът му се е приковал в това „Корасон“, защото попита:

– Явно си мислел, че фамилията ми е Кларк.

Той си припомни времето, когато Кони го бе интервюирала за статията в списание „Ню Йорк“.

– Мисля, че единствената фамилия, която сте споменавали пред мен, е Кларк.

– Кларк е моминското име на Кони. Върна си го, след като се разведе с баща ми, още когато бях дете. Неговата фамилия беше... е... Корасон. Както и моята.

Под тънкото було на фактите в думите ѝ ясно се долавяше възмущение. Той се зачуди дали точно това възмущение не е причината за отказа ѝ да нарича Кони „мама“ или дори „майка“.

Гърни не изпитваше желание да изследва тази територия. Отвори папката и видя, че в нея има доста голям документ, над петдесет страници. На най-горната се повтаряше надписът от корицата. На втората беше написано съдържанието: Основна идея; Документални източници; Стил и методология; Критерии за подбор на случаите; Жертвите на Добрия пастир и обстоятелствата при извършване на убийствата; Интервюирани; Контакти и статус; Транскрипции на пилотните интервюта; ДПМН (Приложение).

Той прегледа още веднъж съдържанието, този път по-бавно.

– Ти ли го написа? Ти ли подреди точките?

– Да. Някакъв проблем ли има?

– Не, съвсем не.

– Какво тогава?

– Когато говореше за проекта, прояви силна страст. Подредбата на съдържанието показва много логика. – Всъщност си мислеше, че със страстта си Ким му напомня на Мадлин, а с логиката си – на него самия. – Това звучи като нещо, което бих написал аз.