Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Тя го погледна дяволито:

– Предполагам, че това е комплимент или?

Гърни се разсмя на глас за първи път през този ден, може би за първи път през последния месец. След кратко мълчание отново погледна към последната точка от съдържанието:

– Предполагам, че това „ДП“ означава „Добрия пастир“. А „МН“?

– А, това всъщност е истинското заглавие на обяснението от двайсет страници, което беше изпратил до медиите и полицията: „Меморандум за намерение“.

Гърни кимна:

– Сега си спомням. Медиите започнаха да го наричат „манифеста“ – същия етикет, който лепнаха на документа на Юнабомбъра 2преди шест години.

Сега бе ред на Ким да кимне:

– Което всъщност ни води до един от въпросите, които исках да ти задам... става дума за цялата тази история със серийните убийци. Някак объркващо е... Юнабомбъра и Добрия пастир като че нямат кой знае колко общо с Джефри Дамър и Тед Бънди... нито с онези чудовища, които ти самият си арестувал като Питър Пигърт или оня – Сатанинския Дядо Коледа, дето изпращаше по пощата парчета от жертвите си на местните ченгета. Боже ! Подобно поведение дори не е човешко! – По тялото ѝ премина ясно забележима тръпка. Тя разтри ръцете си, сякаш се опитваше да се стопли.

Някъде навън, в сивото небе над Сиракуза, Гърни чу звука от перките на хеликоптер, който първо се усили, след това отслабна и накрая напълно заглъхна.

– Някои учени вероятно много биха се подразнили от това мое твърдение – заяви той, – но цялата идея за серийния убиец, както впрочем и повечето понятия в тази сфера, е размита и неясна. Понякога си мисля, че тези „учени“ са просто сбирщина вторачени в себе си любители на етикетите, които са успели да си спретнат частен клуб за правене на пари. Провеждат твърде съмнителни проучвания, събират подобни характеристики или модели на поведение и ги наричат „синдром“, измислят някакво име с научно звучене, после организират курсове и раздават дипломи на тъпаци с подобно мислене, които наизустяват въпросните етикети, минават някакъв тест и стават членове на клуба.

Забеляза, че Ким го гледа с известна изненада.

Осъзна, че звучи сприхаво и че тази му сприхавост вероятно се дължи колкото на актуалното състояние на криминологията, толкова и на собственото му настроение в момента, и промени посоката:

– Краткият отговор на въпроса ти е следният: от гледна точка на очевидния мотив няма кой знае колко общо между канибал, който се възбужда от усещането за сила и контрол, и мъж, който твърди, че премахва социалните злини. В действителност може да се окаже, че са по-близки, отколкото смяташ.

Ким разтвори широко очи:

– Имаш предвид, че и двамата убиват хора? Смяташ, че това е единственото значимо, независимо как изглежда мотивът им на повърхността?

Гърни се слиса от енергията и силата, които бликаха от нея. Усмихна се:

– Юнабомбърът казваше, че се опитва да отстрани разрушителните последствия от технологиите върху света. Добрия пастир, ако си спомням правилно, твърдеше, че се опитва да премахне разрушителните последствия от алчността. Същевременно, независимо от демонстрираната в писмените им изявления интелигентност, и двамата избират абсолютно непродуктивни пътища към обявените цели. С убийства никога не биха могли да постигнат онова, което твърдят , че искат. Има само един вариант, при който тези пътища изглеждат смислени.

Почти можеше да види как препускат мислите ѝ:

– Имаш предвид, че пътят всъщност е бил целта.

– Точно така. Често разменяме местата им – на средствата и на крайния резултат. Действията на Юнабомбъра и на Добрия пастир са напълно логични, ако приемеш, че истинската цел са били самите убийства – емоционалната отплата, а така наречените манифести са оправдания, които им дават възможност да ги извършат.

Тя примигна. Сякаш проверяваше как точно се вписват тези заключения в проекта ѝ.

– Но какво значение има това... от гледна точка на жертвата?

– От гледна точка на жертвата – никакво. За жертвата мотивът не е важен. Особено когато липсва предишна лична връзка между убит и убиец. Куршум в главата, изстрелян от преминаваща по неосветеното шосе анонимна кола, си остава куршум в главата независимо от мотива.

– Ами семействата?

– А, семействата. Ами...

Гърни затвори очи и бавно започна да прехвърля в ума си онези тъжни разговори, един по един. Бяха толкова много през годините. В продължение на десетилетия. Родители. Съпруги. Любовници. Деца. Слисани, зашеметени изражения. Отказ да повярват на ужасната новина. Отчаяни въпроси. Писъци. Стенания. Плач. Гняв. Обвинения. Необуздани заплахи. Блъскане с юмруци по стени. Вторачени пиянски погледи. Безизразни погледи. Възрастни хора, които хлипат като деца. Мъж, който се препъва и залита назад, сякаш са го ударили. И най-лошите от всички – онези, които не показваха никаква реакция. Застинали лица, мъртви очи. Неразбиращи, безмълвни, безчувствени. Обръщат се настрани и палят цигара.