Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Холдънфийлд изглеждаше объркана:

– Какви неща?

– Проникване без разрешение в апартамента ѝ, разместване на лични вещи, кухненски ножове, които изчезват и след това се появяват на несвойствени места, капки кръв, изключени електрически прекъсвачи и съответно неработещо осветление, стъпало от водещото към мазето стълбище, срязано с трион така, че да пропадне... – канеше се да спомене и прошепнатото предупреждение, но несигурността му го спря. – Има вариант да я тормозят по някаква друга причина и заплахите да не са свързани пряко със случая, само че аз смятам, че са. Нека те попитам нещо: ако приемем, че Добрия пастир е все още някъде там, навън, смяташ ли, че би желал случаят да не се обсъжда по телевизията?

Тя категорично поклати глава:

– Точно обратното. Страшно ще му хареса. Говориш за човека, който написа манифест от двайсет страници и след това го изпрати до всички по-големи медии в страната. Психопатите, които имат зъб на обществото, искат публика. Копнеят за нея. Държат да получат признание за важността на мисията си. От всички.

– Можеш ли да се сетиш за някой друг, който би искал да попречи?

– Не, не се сещам.

– Значи си имам странна малка загадка. Предполагам, че няма шанс специален агент Траут да пожелае да разговаря с мен.

– Мат Траут? Сигурно се шегуваш.

– Дааа, такъв съм си аз. Старият шегобиец Дейв. Благодаря за отделеното време, Ребека.

Холдънфийлд се обърна и влезе във фоайето с все така озадачено изражение на лицето.

1Стил в архитектурата, наричан още гръцки неокласицизъм, популярен в края на ХVIII и началото на XIX в., най-вече в Северна Европа и САЩ – б. пр.

2Middle America – „провинцията“: амер. израз, с който се описва манталитет или конкретен геогр. район от САЩ, като противоположност на „градските“ райони и Източния и Западния бряг. – б. пр.

3Brooks Brothers е най-старата американска верига за луксозни мъжки облекла. – б. р.

4От поемата Spring and Fall („Пролет и есен“) на Джерад Менли Хопкинс. – б. пр.

Трима младежи, облечени в червени тениски и шорти, подритваха футболна топка по съвършената ливада край брега на езерото. Изглежда, не ги интересуваше, че слънцето се е скрило зад настъпващите гъсти облаци и ранната пролет сякаш отново е изместена от късна зима.

Гърни стана от масата и потърка ръцете си, за да прогони студа. Почти всяка част от тялото го болеше от падането предната вечер. Бученето в ушите, което бе усещал само от време на време, като че бе станало по-натрапчиво. Докато се придвижваше с известна нестабилност към вратата, през която се влизаше във фоайето, млад мъж в консервативна униформа я отвори пред него. На лицето му беше изписана безлична усмивка, a неясната му дикция разми думите.

– Извинете? – каза Гърни.

Младият мъж заговори високо като болногледач от частна клиника.

– Просто питах дали всичко е наред, господине?

– Да, чудесно, благодаря.

Гърни тръгна обратно към паркинга. Четворка играчи на голф в традиционни карирани панталони и пуловери с шпиц-деколтета тъкмо слизаха от огромен бял джип, който му заприлича на някакъв скъпарски кухненски уред. При нормални обстоятелства мисълта, че някой е платил седемдесет и пет хиляди долара, за да се вози в гигантски тостер, би го накарала да се усмихне. Сега обаче това му се стори поредният симптом на един деградиращ свят – свят, в който алчни малоумници крояха безкрайни заговорнически планове с цел натрупване на възможно най-големи купища боклук.

Може би Добрия пастир имаше известно право.

Гърни се качи в колата, облегна се на седалката и затвори очи.

Усети, че е жаден. Погледна към задната седалка, където трябваше да има две-три бутилки вода, но не ги видя. Това означаваше, че са се изтърколили някъде долу под предната седалка. Той слезе, отвори задната врата и измъкна една от бутилките. Изпи около половината и отново влезе в колата. Още веднъж затвори очи. Хрумна му, че би могъл да избистри ума си с петминутна дрямка. Но нещо, което Холдънфийлд беше казала, прогонваше желанието за почивка.

Сигурно се шегуваш.

Каза си, че е просто безцеремонен коментар, че Холдънфийлд е имала предвид самодоволните претенции на Траут за недостъпност, а не незначителността на самия Гърни в света на активното правоохраняване; или че репликата е просто по-груб начин да отклони онова, което беше възприела като молба да ги запознае. Какъвто и да беше случаят, да продължава да го мисли си бе детинско губене на време.