Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Затова искам да обмислите следното: Възможно ли е подтикът да задоволим инстинкта за подражание да е най-важният липсващ компонент от нашето разбиране на самата човешка природа. Благодаря ви за вниманието.

В помещението избухнаха гръмки аплодисменти. Един червендалест и белокос мъж от първата редица се изправи на крака и се обърна към колегите си от публиката с успокояващия тон на старовремски радиоговорител:

– От името на цялата група бих искал да благодаря на доктор Холдънфийлд за това забележително изложение. Тя спомена, че иска да ни представи идея, която да обмислим, и без съмнение стори именно това. Изключително интригуваща концепция. След около петнайсет минути ще отворим бара и чудесния си бюфет. Междувременно имате възможност да зададете въпросите си и да коментирате. Устройва ли те това, Ребека?

– Разбира се.

Последвалите „въпроси“ се състояха най-вече от хвалебствия по повод оригиналното ѝ мислене и благодарности за присъствието ѝ на събитието. След двайсетина минути белокосият отново се изправи, благодари почтително на Ребека (пак от името на групата) и обяви, че барът вече е отворен.

– Интересно – отбеляза Гърни с крива усмивка.

Холдънфийлд го изгледа отчасти преценяващо, отчасти войнствено. Двамата бяха седнали на малка маса на верандата, гледаща към ниско окосена и идеално поддържана ливада, осеяна с храстчета чемшир. Слънцето печеше, а езерото оттатък поляната бе небесносиньо. Ребека Холдънфийлд беше облечена в бежов копринен костюм и бяла копринена блуза. Не носеше нито грим, нито бижута, освен един скъп на вид златен часовник. Кестенявата ѝ коса бе със средна дължина, пусната свободно. Тъмнокафявите ѝ очи в момента го изучаваха.

– Доста рано се появи – подхвърли му.

– Реших, че няма да е зле да понауча нещичко.

– За философската психология ли?

– За теб и начина, по който разсъждаваш.

– Начина, по който разсъждавам?

– Интересно ми е как стигаш до изводите си.

– По принцип ли? Или имаш предвид конкретен въпрос, който не си ми задал?

Той се разсмя:

– Как я караш?

– Какво?

– Изглеждаш чудесно. Как я караш, как си?

– Ами... добре. Заета съм. Всъщност съм много заета.

– Явно има полза от това.

– Какво искаш да кажеш?

– Слава. Уважение. Аплодисменти. Книги. Статии. Речи.

Тя кимна, после наклони глава настрани. Наблюдаваше го и чакаше:

– Е?

Гърни хвърли поглед към поляната и проблясващото езеро:

– Просто отбелязах каква забележителна кариера си направила. Първо беше голяма фигура в съдебната психология, сега си известна във философската психология. Марката „Холдънфийлд“ се разраства и блести все по-силно. Впечатлен съм.

– Не, не си. Не е така лесно да те впечатли човек. Какво искаш?

Той сви рамене:

– Трябва ми малко помощ, за да разбера по-добре случая с Добрия пастир.

– И защо?

– Дълга история.

– Дай ми кратката версия.

– Дъщерята на стара моя позната прави документален телевизионен сериал за семействата на жертвите на Добрия пастир. Поиска да я наглеждам, да ѝ предоставя полицейската гледна точка и така нататък.

Дори и в момента, докато говореше, това не съвсем уточнено „и така нататък“ сериозно го притесняваше.

– Какво искаш да знаеш?

– Много неща. Трудно ми е да реша откъде да започна.

Ъгълчето на устата ѝ потрепна неспокойно:

– Откъдето и да е е по-добре от никъде.

– Резонанс на модела.

Тя примигна:

– Моля?

– Използва този термин в днешната си реч. Освен това си нарекла така една своя статия, публикувана в списание преди девет години. Какво означава?

– Чел си онази статия?

– Стреснах се от дългото заглавие и реших, че останалата част ще ми е напълно неразбираема.

– Божичко, толкова те бива да пробутваш простотии! – от нейната уста това прозвуча като комплимент.

– И така, разкажи ми за този моделов резонанс.

Тя хвърли поглед към часовника си:

– Не съм сигурна, че имаме достатъчно време.

– Опитай.

– Става дума за прехвърлянето на енергия между мисловни конструкти.

– А на езика на един скромен пенсиониран детектив, роден в Бронкс, това какво би трябвало да значи?

Очите ѝ проблеснаха развеселено:

– Преосмисляне и преразглеждане на концепцията на Фройд за сублимацията – насилственото отклоняване на опасна агресивна или сексуална енергия в по-безопасни алтернативни канали.

– Ребека, скромните пенсионирани детективи говорят на прост английски език.