Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Най-късно в три. Не забравяй.

– Защо?

Очите ѝ се притвориха:

– Питаш защо да не го забравяш, така ли?

– Имах предвид дали точно в три ще има нещо, за което не знам?

– Когато ми кажеш, че ще направиш нещо, мисля, че би било хубаво наистина да го направиш. Ако ми кажеш, че ще си бъдеш вкъщи в три часа, бих искала да мога да разчитам на факта, че ще си бъдеш вкъщи в три часа. Това е всичко. Става ли?

– Определено.

Ако Ким не беше там, вероятно нямаше да се съгласи толкова лесно и щеше да е доста по-упорит да разбере защо това е толкова важно точно в този конкретен ден. Но беше израснал в дом, в който дори и най-малкото разногласие никога не бе изваждано на показ в присъствието на външен човек. Непоколебимата ирландско-английска сдържаност все още беше в мозъка на костите му.

Ким изглеждаше разтревожена.

– Да дойда ли с теб?

– Едва ли ще има смисъл аз самият да ходя. Определено няма нужда да сме двама.

– Хайде – рече Мадлин, обръщайки се към Ким, – ще ти намеря някакви ботуши. Да тръгваме, докато още има слънце.

Две минути след това Гърни, който все още беше в кабинета, чу страничната врата да се отваря и после да се затваря. В къщата се възцари невероятна тишина.

Той се обърна към екрана на компютъра, затвори документа със снимките на потрошения мерцедес на д-р Брустър и пусна търсене в Google за „Холдънфийлд“ и „Пастир“.

Първият резултат, отнасящ се до работата на Ребека по случая, беше статия в списание, която имаше заплашително академичното заглавие. „Резонанс на модела. Заключения за формирането на личността на неизвестен убиец (Добрия пастир), чрез употребата на бивалентни индуктивно-дедуктивни протоколи на моделиране. Р. Холдънфийлд и колектив.“

Плъзгайки мишката надолу, Гърни прегледа резултатите от търсенето, като прескачаше онези, които свързваха зададените термини с всевъзможни други неща – от вестникарска статия за мъж в Холдънфийлд, щата Небраска, нахапан от пастирско куче, до некролог на Холдънфийлд, цветнокож тромбонист. В крайна сметка преброи малко повече от десет линка, които свързваха Ребека със случая на убийствата, като всеки от тях водеше до професионални статии по въпроса.

Прегледа ги, но откри, че в повечето случаи достъпът минава през задължителен абонамент за списанията, в които бяха публикувани. Абонаментните такси бяха по-големи от любопитството му, а и ако съдеше по езика, описващ статията ѝ за резонанса, преборването с цялостните текстове би му предизвикало мигрена.

Купърстаун бе разположен край южния край на дълго тясно езеро в хълмистата провинциална част на окръг Оцего. Това е град, раздвоен между дискретните богаташи и бейзболния туризъм; между главна улица, наводнена с магазини за спортни сувенири, и тихи, спокойни странични улички, където къщи в стил гръцки Ренесанс 1се гушеха под сянката на вековни дъбове. Средна Америка 2 в центъра на града и „Брукс Брадърс“ 3под високите дървета.

Пътят от Уолнът Кросинг до „Отесага“ му отне над час – повече, отколкото беше предполагал. Това обаче нямаше значение, защото бе тръгнал достатъчно рано, за да стигне до хотела доста преди уговорената среща. Имаше някакво усещане, че би му харесало да чуе речта на Холдънфийлд, или поне част от нея.

Късният март не бе особено популярно време за ваканции в курортите от северната част на щата, особено в тези край езера. Едва една трета от паркинга беше заета, а обширните поляни наоколо, макар и в идеално състояние, бяха напълно безлюдни.

Гърни смяташе, че може да прецени колко скъп е даден хотел според това колко бързо и с колко широка усмивка отварят входната врата пред гостите. Ако съдеше по тези критерии, стаята в „Отесага“ определено беше далеч над финансовите му възможности. Елегантното лоби затвърди впечатлението.

Канеше се да попита къде се намира зала „Фенимор“, когато стигна до дървен статив, на който имаше табела със стрелка, даваща отговор на въпроса му. Стрелката бе насочена към широк коридор с класическа ламперия с фризове по стените. Според написаното на табелката в този ден залата беше резервирана за среща на Американската асоциация за философска психология.

В края на коридора имаше втора табела, точно копие на първата. Беше поставена до отворена врата. Когато Гърни се приближи до нея, чу взрив от аплодисменти. Стигна прага и установи, че водещият тъкмо е представил Ребека Холдънфийлд, която заемаше мястото си зад катедрата на подиума, издигнат в далечния край на залата. Помещението беше просторно, с високи тавани и изглеждаше подходящо дори за съвещание на римски сенатори.