Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Таванът на спалнята сега изглеждаше по-светъл, а чаршафът, в който Гърни беше завит – по-топъл. Чувстваше се удовлетворен, че е успял да възпроизведе събитията от предишната вечер достатъчно пълно и систематично. Значението и важността им, причините и мотивите тепърва ще бъдат определяни. Но поне беше започнал да следва някакъв път.

Затвори очи.

Минути по-късно го събуди звънът на телефон, последван от стъпки. Телефонът беше вдигнат на четвъртото позвъняване. Той чу гласа на Мадлин смътно, като че ли идваше от всекидневната. Няколко изречения, тишина, след това отново стъпки. Помисли си, че може би му носи телефона. Може би някой го търси. Хъфбаргър, неврологът? Припомни си раздразнителния разговор с рецепционистката от кабинета на доктора. Господи, кога беше това? Преди два или три дни? Изглеждаше като цяла вечност.

Стъпките подминаха вратата на спалнята и влязоха в кухнята. Женски гласове. Мадлин и Ким.

Ким го бе докарала до Уолнът Кросинг, след като го заведе в спешния медицински център в Сиракуза. Когато се бе опитал да хване скоростния лост на субарото, изпита усещането, че в лакътя му се забиват нажежени до червено ножове, което му подсказва, че ръката му може да е счупена и че вероятно не е особено разумно да сменя скоростите с нея. А и Ким изглеждаше повече от щастлива да прекара нощта някъде другаде вместо в собствения си апартамент. Спомни си как тя наблегна на това, че не би било безопасно да шофира, дори след като рентгенът показа, че няма фрактура.

Имаше нещо в поведението на Ким, в начина, по който се държеше пред околните, което го караше да се усмихва. Тя с радост би оставила апартамента си, за да тръгне на милосърдна мисия, но никога, защото е била прогонена от страх.

Той се насили да стане от леглото и откри нови болки в мускулите си. Взе четири ибупрофена и застана под горещия душ. Водата и хапчетата до известна степен осъществиха възстановителната си магия. Когато се изсуши, облече и си наля първата жизненонеобходима чаша кафе от кафе-машината в кухнята, вече се чувстваше малко по-добре.

Сгъна пръстите на дясната ръка и си каза, че болката е поносима. Стисна чашата с кафето. Въпреки потрепването, което това движение предизвика, стигна до извода, че може да се справи, ако се наложи да шофира. Нямаше да е комфортно, но поне не беше безпомощен.

В къщата нямаше следа нито от Мадлин, нито от Ким. През един от отворените прозорци откъм алеята, той чу тихия шепот на гласове. Пренесе чашата си на масата за закуска до френските прозорци. Тогава ги видя – от другата страна на покритата с каменни плочи площадка, зад ябълково дърво, на малката окосена част сред полето, която той и Мадлин наричаха „моравата“.

Седяха в два еднакви дървени стола. Мадлин беше облечена в едно от ярките си разноцветни якета. Ким също носеше подобно, несъмнено дадено ѝ от Мадлин. Всяка от тях беше обгърнала с две ръце голяма чаша кафе, сякаш грееха пръсти около приятен пламък.

Лавандуловите, тъмнолилави, портокалови и свежозелени цветове по якетата им хвърляха сияйни отблясъци на бледата утринна светлина, която започваше да се процежда през надвисналите облаци.

Израженията им подсказваха, че разговорът, както и облеклото, са далеч по-оживени от настроението на Гърни.

Той се изкушаваше да отвори прозореца, за да провери дали слънцето е смекчило мразовития въздух. Но знаеше, че щом го види, Мадлин ще му каже, че трябва да излезе навън, ще му каже, че се очертава прекрасна утрин и че всичко наоколо ухае толкова сладостно. И колкото повече тя превъзнася удоволствието да бъдеш на открито, толкова повече той ще настоява да остане вътре. Водеха тази битка толкова често, че се бе превърнала в ритуал. Двамата сякаш четяха репликите си от сценарий. Накрая, след като подробно е разяснил, че е твърде зает, за да излезе навън, той неминуемо щеше да размисли и щом излезе, щеше да е очарован от красотата на деня и засрамен от детинското си упорство.

В момента обаче нямаше желание да дава начало на този ритуал и избра да не отваря прозореца. Вместо това реши да си сипе още една чаша кафе, да разпечата профила на Добрия пастир и да се опита да подходи към него непредубедено и с отворено съзнание – отворено за евентуалното присъствие на истина, а не бдително търсещо безсмислици.

Отиде в кабинета и отвори имейлите на Хардуик на настолния си компютър, много по-добър вариант от миниатюрния екран на мобилния телефон. Докато профилът се разпечатваше, избра един от документите – докладите за инцидентите, които беше прегледал набързо предния следобед.