Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– За Бога, Гърни, ти и твоите простотии! Но добре, ще го направим по твоя начин. Забрави за Фройд. Има едно много известно стихотворение за девойка на име Маргарет, която тъгува заради падащите есенни листа. Ето какво гласят последните два стиха: „Че човешката съдба осеяна е със слани/ за Маргарет са твоите сълзи“ 4 .Това е резонанс на модела. Силната емоция, която изпитва, докато наблюдава смъртта на листата, всъщност е предизвикана от едно друго, по-дълбоко знание – знанието за собствената ѝ неизбежна съдба.

– Имаш предвид, че емоционалната енергия от едно преживяване може да бъде прехвърлена върху друго, без...

– Без ние да осъзнаваме, че чувството, което изпитваме в момента, може би не се дължи на случващото се в момента. Да, именно това е смисълът! – В гласа ѝ се долавяше собственическа гордост.

– И как се връзва това с Добрия пастир?

– Как ли? Ами по всички възможни начини! Действията му, мисленето му, езикът, мотивацията – всички те съвършено се вписват в концепцията. Случаят с Добрия пастир е едно от най-ясните потвърждения на идеята. При този тип убийства с мисия причините никога не са тези, които изглеждат на повърхността. Под съзнателния мотив на убиеца винаги се крие друг източник на енергия, някакво травматично преживяване или преживявания, настъпили много по-рано в живота му. В него са натрупани потиснати страх и гняв, породени от това преживяване. Посредством асоцииране свързва миналите си преживявания със събития от настоящето и някогашните емоции започват да вдъхновяват сегашните му мисли. Програмирани сме да вярваме, че онова, което чувстваме в момента, е резултат на онова, което преживяваме в момента. Ако изпитвам щастие или тъга, приемам, че това е така, защото в настоящето нещо върви добре или зле – а не защото някаква частица емоционална енергия е била прехвърлена от потиснат спомен върху сегашния момент. В повечето случи грешката е безобидна. Не така безобидна се оказва обаче, когато прехвърлената емоция е патологична ярост. А именно това става при определен тип убийци. Добрия пастир е идеалният пример.

– А да имаш идея какво преживяване в детството е осигурило цялата тази прехвърлена енергия, стояща зад убийствата?

– Моето предположение е – травматичен ужас от склонен към насилие материалистичен баща.

– Но тогава защо според теб е спрял след шестото убийство?

– Да ти е хрумвало, че може да е мъртъв?

Холдънфийлд погледна часовника си и се намръщи разтревожено:

– Извинявай, Дейвид, но наистина не разполагам с повече време.

– Благодарен съм ти, че ме вмести в натоварената си програма. Между другото, случайно да си разговаряла с Макс Клинтър, докато изучаваше случая?

– Ха! Клинтър. Да, разбира се. Какво за него?

– Точно това се канех да попитам.

Тя въздъхна нетърпеливо, след което започна да говори много бързо:

– Макс Клинтър страда от бесен нарцисизъм и вярва, че случаят с Добрия пастир е свързан изцяло и единствено с него самия. Непрекъснато бълва теории на конспирацията, в които няма никаква логика. Освен това е самовлюбено пиянде, прецакало собствения си живот и този на семейството си в рамките на една-единствена пагубна вечер, и оттогава се опитва да „свърже точките“ по всякакви абсурдни начини, само и само да обвини някой друг, вместо себе си.

– Защо смяташ, че е мъртъв?

– Какво?

– Спомена, че Добрия пастир може да е мъртъв.

– Точно така. Може да е.

– Добре, поради каква друга причина би спрял?

Тя пак въздъхна нетърпеливо, този път по-театрално от предния:

– Възможно е някой от изстреляните от Клинтър куршуми да е минал твърде наблизо и да го е стреснал, дори да го е улучил. Може да е получил нервен срив, психотична декомпенсация. Възможно е да е в психиатрична клиника или дори в затвора, заради събития, които не са свързани с онези убийства. Може да има куп най-различни причини да е изчезнал от полезрението. Няма смисъл да се разсъждава, без да има допълнителна информация.

Холдънфийлд се отдалечи от масата:

– Съжалявам. Трябва да вървя – кимна му леко за довиждане и се насочи към вратата, която отделяше верандата от лобито на хотела.

Гърни подметна към гърба ѝ:

– Има ли причина някой да иска да попречи на едно ново проучване на случая?

Тя се обърна и го погледна:

– За какво говориш?

– Младата жена, която прави документалния сериал, споменах ти за нея. Случват ѝ се разни странни неща. Неща, които биха могли да се приемат като заплахи. Или най-малкото като враждебно предупреждение да се оттегли от проекта.