Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Изчете списъка с жертвите: Бруно и Кармела Мелани, Карл Рьоткер, Иън Стърн, Шарън Стоун, доктор Джеймс Брустър, Харолд Блум. След името на Кармела Мелани имаше звездичка, а под линия – съответна бележка: „Оцеляла след тежка черепно-мозъчна травма, остава в перманентно вегетативно състояние (будна кома)“.

Прескочи втората колона, в която имаше подробен списък с членовете на семейството (местожителство, семейно положение, възраст и физическо описание) и погледна направо третата, където имаше коментари за настоящето им отношение към проекта.

За вдовицата на Харолд Блум беше написано, че е „напълно склонна да участва, благодарна за проявения интерес, много емоционална, все още плаче, когато се обсъжда темата“.

За сина на доктор Брустър се казваше, че „хули паметта на баща си, откровено споделя философията на ДП, обсебен е от злините на материализма“.

Синът на Иън Стърн, дентален лекар и предприемач, беше описан като „сдържан, отказва да участва, загрижен е за разрушителното емоционално въздействие на проекта, скептичен е относно намеренията на РАМ Ти Ви, отнася се критично към безмилостно-сензационния им подход при първоначалното отразяване на убийствата“.

Синът на брокерката на недвижими имоти Шарън Стоун: „изразява голям ентусиазъм по отношение на проекта, разпалено говори за силните страни на майка си, ужаса от смъртта ѝ, опустошителния ефект върху собствения му живот, непоносимата несправедливост убиецът да е все още на свобода“.

Имаше и други членове на семействата както и още описания на положението им, след което идваха преписите от две интервюта – с Джими Брустър и Рут Блум, както и копие от „Меморандума за намерение“ на Добрия пастир, което беше двайсет и една страници. Гърни се канеше да остави папката, когато забеляза още един лист накрая – лист, който не беше отбелязан в съдържанието и който бе озаглавен „Контакти за допълнителна информация“.

На листа имаше три имена заедно с имейл адреси и телефонни номера: специален агент от ФБР Матю Траут, (бивш) главен следовател от полицията на щата Ню Йорк Макс Клинтър и главен следовател от полицията на щата Ню Йорк Джак Хардуик.

Вгледа се изненадано в третото име. Джак Хардуик бе изключително умен и изключително дразнещ детектив, с когото Дейв имаше сложни взаимоотношения – пътищата им се бяха пресичали при много странни и спорни обстоятелства.

Гърни тръгна към телефона, за да се обади на Ким. Възнамеряваше да поговори с Хардуик, но първо искаше да разбере защо младата жена го е включила като източник на информация.

Ким вдигна веднага:

– Дейв?

– Да.

– Тъкмо се канех да ти се обадя – в гласа ѝ се долавяше повече напрежение, отколкото задоволство. – Разговорът ти с Шиф сериозно е разбунил духовете.

– Как така?

– Ами той дойде тук, в апартамента ми – предполагам, веднага след като си говорил с него. Искаше да види всичко, за което си му разказал. Много се ядоса, че съм изчистила пода на кухнята, ама... какво да се прави? Откъде можех да знам, че ще дойде? Каза, че довечера ще мине човек от лабораторията, да огледа мазето и да събере улики. В такъв случай е добре, че не събрах сили да сляза там и да почистя стълбището. Божичко, тръпки ме побиват, само като си помисля за това! На всичкото отгоре настоява да наслага тия ужасни шпионски камери из целия апартамент.

– Вярно ли е, че преди това си отказала?

– Споменал го е, така ли?

– Освен това спомена, че са провели лабораторни тестове с петното, намерено в банята ти.

– И?

– От думите ти останах с впечатлението, че общо взето не са свършили нищо.

Ким замълча за миг, преди да отговори:

– Въпросът не беше толкова дали са свършили нещо, или не. Проблемът беше в отношението му. Наистина беше отвратително . Изобщо не му пукаше.

Макар това обяснение да не бе съвсем достатъчно за Гърни, той реши да остави нещата така, поне засега.

– Ким, в момента гледам списъка с източниците на информация, които си посочила на последната страница от документите си, и по-точно един детектив на име Хардуик. Какво е неговото участие тук?

– Познаваш ли го? – в тона ѝ прозвуча предпазливост.

– Да, познавам го.

– Ами... когато преди няколко месеца започнах да проучвам случая на Добрия пастир, събрах имената на няколко служители на реда, които се споменаваха в новинарските репортажи от онова време. Едно от по-ранните убийства е станало в района на Хардуик, така че той участвал временно като част от следователския екип към щатската полиция.