Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Гърни се вгледа замислено в стрелата. Дали Мадлин я бе поставила там? Само че откъде би могла да я вземе? Дали я използваше за някакъв маркер? Изглеждаше нова и лъскава, времето не ѝ бе повлияло, следователно не е възможно да е била под снега цялата зима. Но ако Мадлин не я бе забучила в лехата, кой би го сторил? Възможно ли беше изобщо да не е „поставена“, а някой да я е изстрелял с лък? Но за да се забие по този начин, би трябвало да е изстреляна почти вертикално във въздуха. Кога? Защо? От кого? Къде е стоял стрелецът?

Стъпи в лехата, хвана стрелата ниско долу и бавно я измъкна. Завършваше с ловен връх с четири остриета – стрела, с която някой по-умел ловец със сериозен лък би могъл да прониже сърна. Докато изучаваше смъртоносния предмет, не можеше да не мисли за невероятното съвпадение да попадне на две остри хладни оръжия, повдигащи притеснителни въпроси, в един и същи ден.

Естествено, възможно беше Мадлин да има някакво съвсем просто обяснение за стрелата. Взе я и я отнесе в кухнята, където грижливо я изми на мивката. Острието, изглежда, бе от въглеродна стомана, толкова наточено, че човек би могъл да се обръсне с него. Което отново му припомни ножа в мазето на Ким, което пък го подсети, че папката ѝ все още е в колата. Внимателно остави стрелата на плота от борово дърво и тръгна през малкото коридорче край килера.

Отвори страничната врата и се озова лице в лице с Мадлин, облечена в една от обичайните си поразителни цветови комбинации – панталони в бледорозово, светлолилаво спортно горнище и оранжева бейзболна шапка. Изглеждаше приятно раздвижена и леко задъхана както обикновено след разходка по хълмовете. Гърни отстъпи, за да ѝ направи място.

Тя се усмихна:

– Тоооолкова е красиво! Видя ли тази фантастична светлина над склона? И леката руменина на пъпките – забеляза ли я?

– Какви пъпки?

– Значи не си я видял? О, ела тук, ела! – хвана го за ръката и го изведе навън, а после щастливо посочи към дърветата след края на горната ливада. – Можеш да го видиш само в началото на пролетта, това едва доловимо розово в листата на кленовете.

Гърни видя за какво му говори, но не можеше да сподели радостната ѝ реакция. Вместо това бледият намек за цвят, промъкващ се в сивокафявия пейзаж събуди в него стар спомен – спомен, от който му призляваше: сивокафява вода в една канавка до изоставено шосе зад летище „Ла Гуардия“, мътен червеникав оттенък във вода. Червеното се процеждаше от простреляно тяло, проснато точно под повърхността.

Тя го погледна загрижено:

– Добре ли си?

– Уморен съм, това е.

– Искаш ли кафе?

– Не – отвърна той рязко, без да знае защо.

– Ела вътре – продължи тя, след което свали връхната си дреха и шапката и ги закачи в килерчето.

Гърни я последва в кухнята. Мадлин отиде до мивката и завъртя кранчето:

– Как мина пътуването до Сиракуза?

Той се сети, че проклетата синя папка пак е останала в колата.

– Не те чувам, докато водата тече – отвърна ѝ.

Бяха станали... колко? Три пъти ли бе забравил да я внесе? Три пъти за последните десет минути? Божичко!

Жена му напълни една чаша с вода и спря чешмата.

– Попитах за пътуването до Сиракуза.

Гърни въздъхна:

– Странно беше. Сиракуза е отвратителна дупка. Изчакай за миг. След малко ще ти разкажа.

Излезе, отиде до колата и този път се върна с папката в ръка.

Мадлин беше озадачена:

– Чувала съм, че там има много приятни стари квартали. Може би си ходил в друга част на града?

– Да, и не. Приятните стари квартали съжителстват с квартали от някакъв гангстерски ад.

Тя хвърли поглед към папката в ръката му:

– Това проектът на Ким ли е?

– Какво? А, да – огледа се за място, където да остави папката и забеляза стрелата на плота. Посочи я: – Какво знаеш за това ?

– За това ли? – Мадлин пристъпи напред и се вгледа в стрелата, без да я докосва. – Това същото нещо ли е, което видях отвън?

– Кога си я видяла?

– Не помня. Когато излязох. Може би преди час.

– И не знаеш нищо за нея?

– Само това, че беше забучена в лехата. Реших, че ти си я сложил там.

Последва дълго мълчание. Гърни се взираше в стрелата, а Мадлин – в него.

– Смяташ, че някой ловува там горе ли? – попита тя накрая и присви очи.

– Сега не е ловен сезон.

– Може би някой пияница е решил, че е.

– Приятна мисъл.

Мадлин се втренчи в стрелата, после сви рамене:

– Изглеждаш изтощен. Ела, седни. – Махна с ръка към масичката до прозорците. – Разкажи ми как мина денят ти.