Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– За какво?

– Може би за Роби Мийс. Кой знае? Няма как да знам, преди да поговоря с тях.

Ким внимателно се взря в него с тъмните си очи, после сви устни:

– Елууд Гейтс и Джеймс Шиф. Гейтс е ниският, а Шиф – високият. Едни и същи тъпанари, само телата са различни.

Детектив Джеймс Шиф въведе Гърни в една свободна стая за разпити, отдалечена с два коридора от приемната. Остави вратата отворена, не си взе стол и не предложи и на Гърни да седне. Покри лицето си с длани, опитвайки се да потисне прозявката, но изгуби битката.

– Дълъг ден?

– И така може да се каже. На работа съм от осемнайсет часа, остават ми още шест.

– Документация ли?

– И още как! Разбираш ли, приятелю, това управление е с грешни размери. Достатъчно голямо е, за да ни заринат с всички бюрократични глупости на големия град, а същевременно е твърде малко и няма къде да се скриеш. Снощи нахлухме в една изоставена къща, свърталище на наркомани, която се оказа неочаквано пренаселена. В резултат имам да напиша куп доклади за бездомниците и проститутките, а освен това трябва да заведа и веществените доказателства. Така че дай да минем на въпроса. Защо нюйоркският отдел „Убийства“ се интересува от Ким Корасон?

– Извинявай... вероятно не съм обяснил ясно положението си по телефона. Наистина бях в отдел „Убийства“, но се пенсионирах преди две години и половина.

– Пенсионер ли? Явно съм пропуснал тази информация. И какъв си сега? Частен детектив?

– По-скоро приятел на семейството. Майката на Ким е журналистка, доста статии е писала за ченгета. Пътищата ни се пресякоха, докато все още работех в полицията.

– Колко добре познаваш Ким?

– Не особено. Просто се опитвам да ѝ помогна с един журналистически проект, става дума за неразкрити убийства, но днес се сблъскахме с малко усложнение.

– Виж какво, нямам много време. Можеш ли да говориш по-конкретно?

– Някакъв тип преследва младата дама, при това не е никак приятен.

– Така ли?

– Не знаехте ли?

Погледът на Шиф стана мрачен:

– Нещо загубих логиката. Защо водим този разговор?

– Добър въпрос. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че в момента в апартамента на Ким Корасон има скорошно доказателство за влизането на неупълномощено лице, както и доста неприятен вандализъм, извършен с явното намерение да я сплаши?

– Да се изненадам? Трудно ще стане. Вече няколко пъти минахме през това с госпожица Корасон.

– И?

– Има твърде много дупки.

– Не съм сигурен, че разбирам.

Шиф извади малко ушна кал от ухото си и я тръсна на пода.

– Каза ли ти кой според нея е отговорен?

– Бившият ѝ приятел, Роби Мийс.

– Говори ли с Мийс?

– Не. А ти?

– Да, разговарях с него – полицаят си погледна телефона. – Слушай, мога да ти отделя точно три минути. Услуга като за бивш колега. Впрочем, имаш ли някакъв документ за самоличност в себе си?

Гърни му показа картата си от полицейския синдикат и шофьорската си книжка.

– Добре, господин Нюйоркска полиция, кратко резюме, съвсем неофициално. В общи линии разказът на Мийс звучи толкова достоверно, колкото и този на момичето. И двамата твърдят, че другият е ядосан, неуравновесен и реагира зле на раздялата им. Тя настоява, че той е влизал в апартамента ѝ три или четири пъти. Някакви глупости – развинтени дръжки на вратите, преместени предмети, скрити вещи, взел ножовете, върнал ножовете...

Гърни го прекъсна:

– Имаш предвид, оставил нож на пода на банята ѝ, както и капка кръв. Не бих нарекъл това „върнал ножовете“. Не разбирам как може да пренебрегнеш...

– Ей! Никой нищо не е пренебрегвал. Първите неща – ония брави и другите подобни глупости – бяха поети от патрула. Дали сме отърчали да проверяваме бравите за отпечатъци? Би трябвало да сме луди, за да направим подобно нещо. Живеем в истински град, с истински проблеми. Но спазихме процедурите. В ей тая папка са докладите от инцидентите. За оплакването по повод капката кръв ни съобщиха пак патрулните. Заедно с партньора ми огледахма, взехме проби за лабораторията, отнесохме ножа за отпечатъци и така нататък. Оказа се, че единствените отпечатъци по ножа са от госпожица Корасон. Малката капка кръв на пода беше животинска, говежда. Нали се сещаш? Като от пържола.

– Разпитахте ли Мийс?

– Естествено, че го разпитахме.

– И?

– Не признава нищо, освен това няма никакви доказателства, че е замесен. Придържа се към историята си, че Корасон е отмъстителна кучка, която се опитва да му докара неприятности.