Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

След като ѝ разказа всичко, което можеше да си спомни, включително молбата на Ким да му плати, за да я придружи на двете срещи на следващия ден, Гърни се взря в лицето на Мадлин, търсейки някаква реакция. Вместо да коментира разказа му обаче, тя смени темата.

– И моят ден беше тежък в известен смисъл.

Приведе се, докато говореше, и опря лакти на масата. Събра длани пред лицето си и подпря брадичка на палците. После затвори очи и дълго време не каза нищо.

След това отново отвори очи, отпусна ръце в скута си и изпъна гръб:

– Спомняш ли си, че ти бях споменала за онзи математик?

– Смътно.

– Професорът по математика, който беше клиент на клиниката.

– О, да. Вярно.

– Първоначално го бяха насочили към нас заради шофиране в нетрезво състояние. Имаше проблеми с работата си, а накрая я загуби. Последва ужасен развод, отчуждение от децата му, дрязги със съседите. Мрачни перспективи, проблеми със съня, вманиачаване в негативната страна на всяка ситуация. Невероятен ум, но окован в спираловидното нанадолнище на депресията. Три пъти седмично идваше на групова терапия, плюс един индивидуален час. Обикновено имаше желание да говори. Или по-скоро имаше желание да се оплаква, да обвинява всички за всичко. Никога обаче не пожела да направи каквото и да било. Не искаше дори да излиза от къщата си, освен ако не бе наложено от съда. Отказваше да приема антидепресанти, защото това би означавало да приеме факта, че химията на мозъка му може би е част от всичките му други проблеми. Почти е смешно. Беше решен да направи всичко по своя си начин, а неговият начин беше да не върши нищо.

Тя се усмихна безрадостно и се загледа навън през прозореца.

– Какво стана?

– Снощи се е застрелял.

Двамата отново запазиха мълчание за дълго, вперили в хълмовете погледи, които се кръстосваха заради поставените им един срещу друг столове. Гърни изпита странно усещане – сякаш не е свързан нито с мястото, нито с времето.

– И така – каза Мадлин и се обърна с лице към него, – младата дама иска да те наеме. А всичко, което трябва да направиш, е да я следваш насам-натам и да ѝ казваш как се справя според теб.

– Да, така каза.

– Чудиш се дали няма нещо повече?

– Ако може да се съди по днешния ден, възможно е да има някои скрити обрати.

Тя го изгледа с онзи свой характерен замислен поглед, който сякаш проникваше до дълбините на душата му. После с очевидно усилие извика на лицето си ярка усмивка:

– След като ти се захванеш с работата, се съмнявам, че дълго ще останат скрити.

1 По „Лолита“ на В. Набоков, чиято първа глава завършва с думите: „Дами и господа съдебни заседатели, експонат номер едно е това, на което са завиждали серафимите, злеосведомените благороднокрили серафими... Вижте това трънено кълбо.“ – б. р.

След като слънцето залезе, двамата вечеряха скромно със супа от сладки картофи и спаначена салата. После Мадлин запали огън в старата камина, която се намираше в другия край на стаята, седна в любимото си кресло и взе „Война и мир“ – книга, която четеше с прекъсвания вече почти година.

Гърни забеляза, че не си е направила труда да си сложи очилата за четене, а книгата лежеше неотворена в скута ѝ. Изпита необходимост да ѝ каже нещо:

– Кога разбра за...

– За самоубийството ли? Късно тази сутрин.

– Някой ти се обади ли?

– Директорката. Искаше всички, които са контактували с него, да дойдат за среща. Уж за да обменим информация, заедно да се справим с шока. Което, естествено, беше пълна глупост. Цялата идея бе да покрият случая, да ограничат щетите, или както там решиш да го наречеш.

– Колко време продължи срещата?

– Нямам представа. А и какво значение има?

Той не отговори. В действителност нямаше какво да каже, не знаеше дори защо е задал въпроса. Мадлин отвори книгата сякаш напосоки и се загледа надолу към страницата.

След една-две минути Гърни взе от плота папката с проекта на Ким и я отнесе обратно на масата. Прескочи частите, озаглавени „Основна идея“ и „Документални източници“ и мина набързо през следващата, „Стил и методология“, като обърна малко повече внимание само на едно изречение, което Ким бе подчертала със специален шрифт: „В интервютата ще се разгледат трайните последствия от убийствата и ще се изследват в дълбочина начините, по които е засегнат животът на семействата“.

Прегледа още няколко раздела, като се забави малко повече на онзи, озаглавен „Контакти и статус“. Той беше организиран последователно по реда на шестте убийства, извършени от Добрия пастир. Информацията беше разположена в таблица с три колонки: „Жертви на стрелбата“, „Налични членове на семейството“, „Актуална позиция по въпроса за участието“.