Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Временно ли?

– Всичко се променило след, мисля, третата седмица, когато стрелбата е извършена от другата страна на междущатската граница, в Масачузетс. От този момент нататък разследването било поето от ФБР.

– Специален агент Матю Траут?

– Да, Траут. Истински задник с мания за контрол.

– Разговаряла си с него?

– Каза ми да се върна и да изчета съобщенията, подадени от пресцентъра на ФБР по онова време. После ми нареди да им изпратя въпросите си в писмен вид. После обаче отказа да им отговори. Ако според теб това може да се нарече „разговор“, в такъв случай – да, говорих с него. Надут дръвник!

Гърни се усмихна на себе си. Добре дошла във ФБР .

– Хардуик обаче се е съгласил?

– Първоначално нямаше особено желание – преди да разбере, че Траут се опитва да контролира потока на информацията. След това с удоволствие правеше всичко, което би ядосало Траут.

– Да, такъв си е Джак. Някога твърдеше, че съкращението ФБР означава „Фанатизирани бръщолевещи ръбове“.

– Все още го използва.

– Добре, защо тогава Траут е в списъка ти с източници, щом отказва да предоставя информация?

– Това е по-скоро за онези от РАМ. Траут може и да не иска да говори с мен, но Руди Гец е нещо съвсем друго. Ще се удивиш, ако разбереш какви хора му връщат обажданията. И колко бързо.

– Интересно. Ами третото име – този Макс Клинтър?

– Макс Клинтър. Ами... Откъде да започна? Знаеш ли изобщо нещо за него?

– Ами, името ми е смътно познато. Това е всичко.

– Клинтър е детективът, който се замесил в последното нападение на Добрия пастир.

Гърни си припомни публикациите в пресата.

– Да не би това да е онзи, който шофирал след работно време, пиян до козирката... в колата му имало студентка от Художествената академия... стрелял със служебното си оръжие през стъклото... ударил някакъв мотоциклетист... обвиняват го, че заради него Добрия пастир се е измъкнал?

– Да.

– И той е един от източниците ти?

Ким веднага зае отбранителна позиция:

– Говоря с всеки, с когото мога. Проблемът е, че всички, които имат някакво отношение към случая, казват да се обърна с въпросите си към Траут, а това е все едно да ги хвърля директно в някоя черна дупка.

– И какво успя да разбереш от Клинтър?

– Отговорът на този въпрос не е никак лесен. Доста странен човек. В главата му се въртят всякакви неща, а аз не мисля, че ги разбирам всичките. Може ли да го обсъдим утре, в колата? Не бях осъзнала колко късно е станало, а трябва да си взема душ.

Макар че Гърни не ѝ повярва, не възрази. Искаше възможно най-бързо да се свърже с Джак Хардуик.

Обаждането му бе прехвърлено на гласова поща. Той остави съобщение.

Здрачът бързо преминаваше в нощ. Вместо да светне лампата във всекидневната, отнесе папката с проекта на Ким на кухненската маса.

Мадлин все още седеше в креслото си до пропукващата камина в другия край на стаята. Преместила бе „Война и мир“ от скута си върху масичката за кафе до себе си и в момента плетеше.

– Е, разбра ли откъде се е взела онази стрела? – попита тя, без да вдига очи.

Той хвърли поглед към плота, към графитеночерната основа и червените пера в горния край на стрелата. Нещо в нея предизвикваше гадене. После – сякаш това усещане се бе оказало предвестник на надигащ се в паметта му спомен – се сети за едно произшествие в блока в Бронкс, където живееше като дете. Тогава бе на тринайсет години. Навън беше тъмно. Баща му или бе останал до късно на работа, или пиеше някъде. Майка му беше на урок по бални танци в една зала в Манхатън, погълната от поредната мания, която бе заменила предишната (да рисува с пръсти). Баба му беше в спалнята си и мърмореше нещо, докато прехвърляше зърната на броеницата. Той самият се намираше в спалнята на майка си – беше само нейна, откакто баща му бе започнал да спи на дивана в хола и да държи дрехите си във вградения гардероб в антрето.

Дейв беше отворил един от двата прозореца. Въздухът бе студен и миришеше на сняг. Тогава имаше дървен лък, съвсем истински, не играчка. Купил си го беше с парите, спестявани от джобните в продължение на две години. Мечтаеше някой ден да ловува с него в гората, далеч от Бронкс. Стоеше пред широко отвореното крило на прозореца, а леденият въздух идваше право в него.

Постави в тетивата на лъка една стрела с алени пера на края и подтикван от някакво особено въодушевление, вдигна лъка, подаде го през прозореца на спалнята на шестия етаж, насочи го към черното небе, опъна тетивата и пусна стрелата навън в нощта. Изведнъж страх скова сърцето му и той се заслуша за звука от сблъсъка – дали ще се удари в покрива на някоя от по-ниските сгради в квартала, или ще изтрака металически по някоя кола отдолу, или пък ще дрънне в тротоара... само че не чу нищо. Абсолютно нищо.