Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Размяната на реплики беше винаги една и съща, последвана от тишина. Мадлин се протегна към „Война и мир“ и отново я отвори. Гърни отнесе кафето до мястото си, седна на бюрото и започна да размишлява върху несигурността на ситуацията, в която щеше да попадне тази нощ в хижата на Макс Клинтър – сам и до голяма степен неподготвен.

В този момент от нищото се появи нова мисъл – и ново притеснение. Той остави кафето в кабинета и отиде до колата на Мадлин. Двайсет минути по-късно се върна, удовлетворен, че внезапният му страх беше безпочвен и че по нейната кола няма нежелани електронни устройства.

– За какво беше тази малка разходка? – попита тя, гледайки го над книгата, докато той минаваше през кухнята на път към кабинета.

Прецени, че трябва да каже истината, и обясни какво беше търсил и защо, описвайки откритията, които бе направил върху собствената си кола и тази на Ким.

– Кой мислиш, че е извършителят? – гласът ѝ беше равен, но очите леко се присвиха.

– Не съм сигурен – технически отговорът му беше верен, макар и уклончив.

– Онзи Мийс? – предположи тя, почти с надежда.

– Възможно е.

– Или човекът, който запали плевнята ни? И който заложи капан на стълбището на Ким?

– Възможно е.

– А може би самият Добър пастир.

– Възможно е.

Тя си пое бавно и дълбоко въздух:

– Това означава ли, че той те е следил?

– Не непременно. Със сигурност не и отблизо, щях да усетя. Може би просто иска да знае къде се намирам.

– Защо ще иска да го знае?

– Управление на риска. Чувство за контрол. Естественото желание да знаеш по всяко време къде се намира врагът ти.

Тя го изгледа със стиснати в тънка линия устни. Беше очевидно, че вижда и друг, по-агресивен начин да се използва тази информация. Гърни се канеше да отклони част от страха ѝ, като ѝ каже, че вече е прекъснал проследяващото устройство на субарото, но осъзна, че това ще доведе до неприятния въпрос защо не е прекъснал и устройството върху маздата.

Отговорът всъщност беше лесен. Пастира можеше и да повярва, че батерията се е изтощила, но би било доста подозрително и другото устройство, което се захранваше директно от двигателя, да се повреди по същото време. Гърни обаче предпочиташе да не споделя това с Мадлин, защото знаеше колко би се разстроила, ако разбере за възможността Пастира да следи Ким дори само още един ден.

Имаше си предел на това с колко конфликта можеше да се справя едновременно и беше необходимо малко сортиране.

– Е, татко, ще ни кажеш ли как мина?

При звука от гласа на Кайл Гърни се обърна и видя сина си да влиза в кухнята, облечен в дънки и тениска, бос и с мокра от банята коса.

– Горе-долу така, както ви разказах снощи.

– Снощи не каза кой знае колко.

– Май просто исках да си легна, бях много изтощен. Но мина достатъчно гладко, без засечки. Мисля, че историята, която представихме, звучи убедително.

– И сега какво?

Имаше си и граници на това, което бе готов да разкрие пред Мадлин. Цялото начинание можеше лесно да зазвучи прекалено рисковано. Отговори възможно най-безпристрастно:

– Като цяло аз заемам позиция и чакам той да влезе в капана.

– Просто така? – Кайл изглеждаше скептично настроен.

Гърни повдигна рамене. Мадлин беше спряла да чете и го гледаше.

– Какви бяха вълшебните думички? – настоя Кайл.

– Моля?

– Какво точно си казахте във вашата импровизирана сценка... Какво е нещото, което ще накара този човек да се появи?

– Създадохме впечатление, че може да му се отвори възможност да се отърве от мен. Не мога да си спомня точно... – телефонът на Гърни иззвъня. Той погледна екрана и разпозна номера на Ким. Беше благодарен за прекъсването, но благодарността се задържа около три секунди. Тя звучеше така, сякаш се задушава.

– Ким, какво става?

– Господи... Господи...

– Ким?

– Да.

– Какво има, какво се е случило?

– Роби. Мъртъв е.

– Моля?

– Мъртъв е.

– Роби Мийс е мъртъв?

– Да.

– Къде?

– Моля?

– Можеш ли да ми кажеш къде се намира?

– В леглото ми.

– Какво се случи?

– Не знам.

– Как се оказа в леглото ти?

– Не знам! Просто е там! Какво да направя?

– В апартамента ли си?

– Да. Можеш ли да дойдеш?

– Разкажи ми какво се случи.

– Не знам какво се случи. Сутринта се прибрах от хотела, за да си взема още някои неща. Влязох в спалнята и...

– Ким?

– Да?

– Влезе в спалнята...

– В момента той е там. На леглото ми.

– Откъде знаеш, че е мъртъв?

– Лежеше по лице. Опитах се да го преобърна и да го събудя. И видях дръжка.. На нещо... Стърчаща от гърдите му.