Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Кайл изглеждаше много разтревожен.

– Хора, вие... Подготвени ли сте? Искам да кажа, че това звучи като голяма работа. Имате ли представа какво всъщност ще кажете, какво точно искаш да чуе Пастира?

Гърни се опита отново да говори с успокоителен тон:

– Така, както го виждам – и признавам, че ще трябва много да се импровизира на място, – влизаме в апартамента на Ким, обсъждайки днешната среща с Руди Гец. Ким ми казва, че иска да сложи край на поредицата „Сираците“ по РАМ. Аз се опитвам да я убедя, че може би не бива толкова прибързано да им обръща гръб.

– Чакай малко – каза Кайл. – Защо ще казваш подобно нещо?

– Искам Пастира да приеме, че аз съм основната заплаха за него, не Ким. Искам да повярва, че тя настоява поредицата да бъде спряна, а аз мога да попреча на това ѝ решение.

– Това ли е? Това ли е планът?

– Не, има още. Обмислям следното: в средата на тази дискусия за „Сираци на убийствата“ телефонът ми звъни. Обаждане от Макс Клинтър, както се разбира. И онзи, който слуша моята част от разговора – единствената, която уловят бръмбарите, ще остане с впечатлението, че Макс е открил информация, указваща самоличността на Добрия пастир. Може би информация, която съвпада с неща, които аз съм открил. В крайна сметка излиза, че двамата сме почти сигурни кой е Пастира и утре вечер ще се видим в къщата на Макс, за да сравним идеите си и да разработим следващите си стъпки.

Кайл мълча в продължение на цяла минута.

– И така... Идеята е, че той ще... Какво? Ще дойде в къщата на Клинтър, за да... Да се опита да те убие?

– Ако се справя както трябва, той ще го сметне за възможност да премахне сериозна заплаха при съвсем незначителен риск.

– А вие ще... – Кайл местеше поглед между Гърни и Ким. – Вие ще... Просто ще измисляте всичко в ход?

– На този етап това е единственият начин. – Гърни погледна към часовника на стената. – Трябва да тръгваме.

Ким изглеждаше ужасена:

– Ще ми трябва чантата.

След като чу, че тя се изкачва по стълбището, Гърни се обърна към Кайл:

– Искам да ти покажа нещо.

После го отведе в спалнята и изтегли най-долното чекмедже на бюрото си.

– Не знам по кое време ще се прибера довечера. В случай че стане нещо непредвидено или пристигнат някакви нежелани посетители, искам да знаеш, че това е тук.

Кайл сведе поглед към отвореното чекмедже. В него имаше късоцевна 12-калиброва ловджийска пушка и кутия патрони.

Гърни и Ким шофираха в отделни коли. При толкова много неясноти, изглеждаше благоразумно да са максимално гъвкави. Пред запуснатата малка къща, в която се намираше апартаментът ѝ, Гърни отново преговори плана. Докато го излагаше, необосноваността му ставаше все по-очевидна. Всъщност трудно можеше да се нарече „план“, беше по-скоро зле скроена театрална импровизация. Но той не можеше да позволи на растящите му съмнения да проличат, не можеше да им позволи да разколебаят Ким. Всяко допълнително притеснение щеше да я парализира. А за добро или зло, тази негова малка и прозрачна схема беше единственото, с което разполагаха.

С възможно най-убедителната усмивка, която успя да насили, накрая той завърши с думите:

– Каквото и да ти кажа горе в апартамента, просто реагирай така, все едно наистина ми вярваш. Придържай се възможно най-близо до истинските си чувства. Просто се отпусни и реагирай. Става ли?

– Предполагам.

– И още нещо. Дръж мобилния си телефон под ръка и готов за използване. В даден момент ще ти дам знак да ми се обадиш, за да звънне моят телефон и после ще проведа фалшивия разговор с Клинтър. Каквито и факти да трябва да се съчинят, ще ги измисля аз. След това просто бъди себе си. Действай така, както би го направила в нормална ситуация. Това е всичко.

Той ѝ намигна и вдигна палец. След това си пожела да не го беше правил. Почувства се неловко от собствения си фалшив театър.

Тя преглътна тежко, отвори вратата към малкото преддверие, след което отключи вратата на апартамента и го преведе през тясното антре към трапезарията. Гърни се загледа в кушетката, евтината масичка за кафе, двойката износени столове с подлакътници, до всеки от които бе поставен малък лампион. Всичко беше точно така, както си го спомняше, дори изтърканият килим, постлан в средата на стаята.

– Ти седни, Дейв, ще се забавя само минутка – каза Ким и в гласа ѝ се прокрадваше съвсем леко напрежение, сякаш просто беше имала тежък ден. Тя продължи по коридора и изчезна в банята, затваряйки шумно вратата.