Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Не виждам какво значение има това.

– Моля те. Слушай. Ние разбираме принципа, по който се правят програмните схеми. Разбираме публиката. Искаш да си говорим за крайната сметка? В крайна сметка, ние знаем какво правим и го правим по-добре от всеки друг. Ти имаше програмна идея. Ние превръщаме тази идея в злато. Медийна алхимия. Това е, което правим. Превръщаме идеите в злато. Разбираш ли?

Ким се наведе напред и повиши тон:

– Разбирам, че заради тази програма са били убити хора.

– Колко?

– Какво?

– Знаеш ли колко души умират на тази планета всеки ден? Колко милиони?

Ким се взря в него, останала за миг без думи. Гърни се възползва от възможността небрежно да подхвърли:

– Новите убийства ще повишат ли рейтинга ви?

Гец се усмихна отново:

– Искате истината? Рейтингът ще стигне до небето. Ще пускаме извънредни новини, ще организираме дебати по повод Втората поправка в Конституцията, може би дори и спиноф 1поредица. Спомняте ли си проекта, който ви предложих? „Когато няма справедливост “ – критичен преглед на неразкрити случаи? Може да стане страхотно. Тази тема все още е съвсем актуална, детективе. „Сираци на убийствата“ може наистина да проходи. Франчайз. Медийна алхимия.

Ръцете на Ким бяха свити в юмруци:

– Това е толкова... Толкова грозно.

– Знаеш ли какво е, скъпа? Това е човешката природа.

Очите ѝ пламнаха:

– На мен ми звучи като грозота и алчност.

– Точно така. Както казах – човешката природа.

– Това не е човешката природа! Това е боклук!

– Нека ти кажа нещо. Човешкото животно е просто още един примат. Може би дори най-грозният и най-тъпият. Това е реалната истина. А аз съм реалист. Не аз съм създал шибаната зоологическа градина. Аз просто си изкарвам прехраната в нея. Знаеш ли какво правя? Храня животните.

Ким се надигна от стола си:

– Приключих тук. Тръгвам си.

– Ще пропуснеш прекрасно суши за обяд.

– Не съм гладна. Искам да се махна оттук. Веднага.

Тя се отправи към изхода. Гърни стана и я последва без коментар. Гец остана на мястото си и когато вече бяха почти на вратата, подвикна след тях:

– Преди да си тръгнете, бих искал да тествам нещо чрез вас. Опитваме се да изберем нов слоган. Свели сме вариантите до два. Първият е „РАМ Нюз – умът и сърцето на свободата“. Вторият е „РАМ Нюз – нищо друго освен истината“. Кой от двата ви звучи по-добре?

Ким поклати глава, отвори входната врата и излезе по възможно най-бързия начин.

Гърни погледна назад към мъжа, който все още седеше на масичката.

Гец махаше невидими мъхчета от бледолилавото си сако.

1Нова творба, отклонение от основната сюжетна линия в оригиналната творба (с използване на второстепенни герои като главни или хронологично отместване във времето) – б. пр.

На слизане по зигзаговидния стръмен път през боровата гора, която отделяше имението на Гец на върха на хълма от главния път, Ким шофираше достатъчно бясно, за да отвлече вниманието на Гърни от мислите за изпълнителния директор на РАМ и неговата гнусна медийна империя.

Втория път, когато колата се плъзна странично и се качи на тесния банкет, той предложи да поеме волана. Ким отказа, но все пак намали скоростта.

– Не мога да повярвам – каза тя, като клатеше глава. – Опитвах се да създам нещо хубаво. Нещо истинско. А погледни в какво се превърна. Една ужасна каша. Господи, колко съм глупава! Колко глупашки наивна!

Гърни я огледа. Консервативният ѝ син блейзер, обикновената бяла блуза, прическата – семпла до суровост, изведнъж му заприличаха на костюм на възрастен, облечен от дете.

– Какво ще правя? – зададе въпроса толкова тихо, че Гърни едва я чу. – Да предположим, че Пастира продължи да убива хора. Онова предупреждение – „Не дърпай дявола за опашката“, беше отправено към мен. Но аз го пренебрегнах. Затова всяко ново убийство е по моя вина. Как можем да спрем Гец да не продължи с това ужасно нещо?

– Не смятам, че сме в състояние да спрем Гец.

– О, боже...

– Но може би има начин да спрем Пастира.

– Как?

– Това си е изстрел в тъмното.

– Всяко нещо е по-добро от нищото.

– Може би ще се нуждая от помощта ти.

Тя се обърна към него:

– Бих направила всичко. Кажи. Каквото и да е, ще...

Колата се носеше бързо към мантинелата.

– Господи! – изкрещя Гърни. – Гледай пътя!

– Извинявай! Извинявай! Но, моля те, каквото и да искаш да направя, само ми кажи.