Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Той се зачуди дали е разумно да разговарят, докато тя шофира. Но не можеше да си позволи лукса да чака. Времето беше ресурсът, който се изчерпваше най-бързо. Надяваше се съмненията и страховете му да не проличават дотолкова, че идеята му да ѝ прозвучи толкова нестабилна, колкото се беше сторила на Клинтър.

– Всичко се основава на две неща за Добрия пастир, в които вярвам. Първо, той с радост ще убие всеки, който представлява заплаха за него, стига да счита, че може да го направи безопасно. Второ, има основателни причини да смята интереса ми към случая за заплаха.

– Тогава какво правим?

– Възползваме се от бръмбарите в апартамента ти, за да му позволим да подслуша някои неща – неща, които ще го мотивират да действа така, че да се разкрие.

– Мислиш, че именно Добрия пастир ме подслушва? Не Роби, така ли?

– Може да е Роби. Но аз бих заложил на Пастира.

Тя изглеждаше разтревожена, но после дръзко кимна:

– Добре. Какво трябва да кажем, че той да го чуе?

– Искам да научи, че ще бъда на съвсем изолирано място, в много уязвимо положение. Искам да повярва, че ситуацията му предлага уникалния шанс да се отърве от мен и Макс Клинтър – че има нужда да се отърве от нас и никога няма да му се предостави по-добър момент за целта.

– И докато седим у нас в апартамента, ти ще ми кажеш някои неща с надеждата, че той ни слуша?

– Или че ще ни слуша по-късно. Предполагам, че записва предаваното от бръмбарите на устройство, което се активира от глас, и вероятно го прослушва два-три пъти на ден. Колкото до „казването на някои неща“ – ще трябва да разкрием информацията по по-фин начин, не просто да ти я кажа. Нуждаем се от сюжет за прикритие, емоционална динамика, причина, поради която сме в апартамента ти, някакво напрежение. Обичаен, небрежен реализъм. Трябва да го накараме да усети, че чува неща, които се предполага, че не би трябвало да чуе.

Когато пристигнаха в къщата на Гърни малко след три часа, Кайл седеше пред компютъра в кабинета, а около него бяха разхвърляни разпечатки на документи, блекбъри, айфон и айпад. Той ги поздрави, без да откъсва поглед от екрана, на който бяха отворени някакви таблици:

– Привет, хора! Ей сега идвам. Затварям всичко.

Нямаше и следа от Мадлин, предполагаше се, че все още е в клиниката. Докато Ким беше горе, за да свали деловите си дрехи, Гърни провери секретаря на домашния си телефон. Нямаше записани съобщения. Ползва банята, после отиде в кухнята. Спомни си, че не е обядвал, и отвори хладилника. Минута-две след като Ким слезе долу, той все още гледаше с празен поглед рафтовете, без да вижда каквото и да било в действителност. Умът му беше някъде другаде – опитваше се да осмисли елементите на пиесата, която двамата щяха да разиграят тази вечер; пиесата, от която зависеше толкова много.

Влизането на Ким в кухнята в джинси и широк суитшърт го върна обратно в реалността:

– Искаш ли нещо за ядене?

– Не, благодаря.

Кайл влезе след нея:

– Хора, предполагам, че сте чули новината.

Изражението на Ким замръзна.

– Каква новина?

– Още едно убийство – съпругата на един от онези, с които си говорила. Лайла Стърн.

– О, господи, не! – Ким сграбчи плота на мивката.

– По радиото ли съобщиха? – попита Гърни.

– В интерент. Новините в Google.

– Какво казаха? Някакви подробности?

– Само че е умъртвена чрез пронизване с шиш за лед по някое време снощи. „Полицията е на местопрестъплението, разследването – в ход. Чудовището все още е на свобода.“ Много драма, малко факти.

– По дяволите – промърмори Гърни. Чуването на новината за втори път сякаш влошаваше нещата, задълбочаваше усещането му, че ситуацията стремглаво излиза извън контрол.

Ким изглеждаше потресена. Гърни се приближи до нея, обгърна я с ръце. Тя го прегърна с ожесточение, което го стъписа. Когато го пусна, пое дълбоко дъх и отстъпи назад.

– Добре съм – каза тя, отговаряйки на незададения му въпрос.

– Идеално. Защото малко по-късно и двамата ще трябва да бъдем във форма.

– Знам.

Кайл се намръщи:

– Във форма? За какво?

Гърни обясни възможно най-спокойно и логично крайната си цел и зависимостта ѝ от подслушвателната апаратура в апартамента на Ким. Осъзна, че се опитва да представи всичко като далеч по-последователна стратегия, отколкото беше всъщност. Чудеше се кого се мъчи да убеди – Кайл или самия себе си.

– Тази вечер? – попита Кайл невярващо. – Смятате да осъществите плана тази вечер?

– На практика – отвърна Гърни и за сетен път усети недостига на време, който го притискаше, – би трябвало да потеглим за Сиракуза веднага, щом можем.