Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Ей, радвам се да ви видя! Точно навреме! Това ми харесва. Влезте, влезте.

Модернистичният интериор със студените мебели от метал и стъкло си беше същият, както си го спомняше Гърни. Гец щракаше с пръсти, сякаш нивото му на нервна енергия го изискваше. Посочи същата овална масичка за кафе и разположени около нея столове, където бяха седели и при първата им среща.

– Изберете си място. Време е за питие. Обичам хеликоптерите, обичам ги до смърт. РАМ има цяла флотилия. Известни сме с това. Рамкоптери. При всяко голямо новинарско събитие рамкоптерът винаги е първи. Ако е наистина голямо събитие, изпращаме два. Никой друг не разполага с ресурси да изпрати два. Въпрос на гордост. Но всеки път, когато летя, се приземявам жаден. Присъединете се към мен за едно питие.

Преди Гърни или Ким да успеят да отговорят, Гец пъхна два пръста в устата си и изсвири – силен, остър звук, който на открито щеше да се чува на половин километър. Момичето с ролерите се появи почти веднага от вратата в далечния край на стаята. Гърни позна кънките, черното трико, опънато по привлекателното тяло, тъмносинята коса, оформена с гел на бодлички, и шокиращосините като косата очи.

– Пили ли сте някога водка „Столичная елит“? – попита Гец.

– За мен само чаша вода, ако не е проблем – отвърна Ким.

– А вие, детектив Гърни?

– Вода.

– Твърде лошо. „Столи елит“ е наистина специална. Струва цяло състояние. – Погледна към момичето с ролерите. – Клаудия, скъпа, донеси ми три пръста, чисти. – После вдигна три пръста хоризонтално, за да покаже колко водка иска.

Тя се завъртя на ролерите, плъзна се и изчезна през далечната врата.

– И така, всички сме тук. Нека да седнем и да поговорим – Гец махна отново към столовете.

Ким и Гърни се настаниха от едната страна на масата, а Гец от другата. Клаудия се върна и постави една чаша пред Гец. Той я взе, отпи от прозрачната течност в нея и се усмихна:

– Идеално.

Момичето изгледа Гърни оценяващо и отново изчезна през същата врата.

– Добре – каза Гец, – на работа.

После спря блестящия си поглед върху Ким:

– Скъпа, знам, че има неща, които искаш да кажеш. Нека първо приключим с тях. Говори с мен.

Ким сякаш се обърка за миг, след което проговори:

– Не знам какво да кажа – като изключим това, че съм ужасена. Ужасена съм от случилото се. Чувствам се отговорна. Тези хора, които са били убити, са убити заради мен. Заради „Сираци на убийствата“. Трябва да бъде спряно. Да му се сложи край.

Гец се втренчи в нея:

– Това ли е всичко? – изглеждаше изненадан, сякаш прослушваше актриса, която е спряла да говори след първата си реплика.

– Това и целият тон на предаването. Не беше това, което очаквах. Начинът, по който е било редактирано, онази евтина и плоска първа сцена на тъмния път, така наречените експерти, които бяха помолени за мнение – ако трябва да съм честна, мисля, че е долнопробно.

– Долнопробно?

– В крайна сметка искам да спрете поредицата.

– В крайна сметка искаш да спрем поредицата? Това е смешно.

– Смешно ли?

– Да. Смешно. Сигурни ли сте, че не искате нещо за пиене?

– Помолих за вода.

– Помоли, да. Това е истината – Гец насочи показалец към нея, сякаш беше дулото на пистолет, и се усмихна. После вдигна водката и я изпи на две дълги глътки. – Добре, нека изясним някои факти. Една малка подробност от кухнята, на първо време. Наистина трябва да си провериш договора, миличка, така че да си изясниш по-добре основните неща – например кой какво притежава, кой какви решения взема, кой има право да спира разни неща. И така нататък. Но сега не е време да затъваме в правни подробности. Имаме по-сериозни проблеми, които да обсъждаме. Нека ви обясня няколко неща за РАМ...

– Да не би да ми казваш, че няма да го спрете?

– Моля те. Нека ти дам малко контекст. Без контекст не можем да вземаме добри решения. Моля те. Позволи ми да довърша. Бях започнал да обяснявам, че има няколко неща за РАМ, които може би не знаеш. Например ние имаме повече текущи шоупрограми на първо място по рейтинг, отколкото всяка друга кабелна телевизия или телевизионна мрежа. Имаме най-високите...

– Не ми пука.

– Моля те. Позволи ми да говоря. Това са факти, с които може би не си наясно. Ние имаме най-голямата публика като абсолютни цифри в този бизнес. Всяка година тези резултати се подобряват. Нашата компания майка е най-голямата медийна компания в света, а ние сме най-печелившето им подразделение. Следващата година ще бъдем още по-печеливши.