Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Откъде знаеш?

– Ако наистина проверява онези бръмбари, значи ме е чул да казвам, че с Макс ще се срещнем у тях довечера в полунощ. Най-разумното нещо за него би било да се появи два-три часа преди нас, да избере най-благоприятното място, да скрие себе си и превозното си средство и да чака. Мисля, че тази перспектива ще му се стори привлекателна. Той има много опит в стрелбата по хора в уединени провинциални райони през нощта. Много е добър в това. Ще го възприеме като възможност с малък риск и голямо възнаграждение. И ще сметне познатите елементи – тъмнината и изолираното местоположение – за насърчителни, почти като зона на комфорт.

– Само ако умът му работи по начина, по който ти мислиш.

– Той е изключително рационален човек.

– Рационален?

– Невероятно рационален до степен да изключва изцяло състраданието и човечността. Именно това го превръща в чудовище, пълен социопат. То обаче го прави и лесен за разбиране. Умът му е чиста проба калкулатор на съотношението риск – награда. А калкулаторите са предвидими.

Мадлин се втренчи в него така, сякаш ѝ говори не просто на чужд език, а на език от друга планета.

От другия край на стаята се разнесе несигурният глас на Кайл, който все още стоеше до камината:

– Тоест, идеята ти в общи линии е ти да се появиш първи? Така че ти да си там и да го чакаш, вместо той да е там и да чака теб?

– Нещо такова. Наистина е съвсем просто.

– Колко сигурен си за... за всичко това?

– Достатъчно, за да продължа.

В известен смисъл беше вярно. Един по-честен отговор обаче би включвал факта, че всичко е относително – примката се бе затегнала около врата му, повече нямаше как да стои безучастно, а не можеше да се сети за друг път напред.

Мадлин стана от масата и отнесе изстиналата си овесена каша и недовършената препечена филийка до мивката. Дълго време гледа кранчето, без да го докосва. В очите ѝ имаше ужас. После вдигна поглед с насилена, лека усмивка и каза:

– Времето навън изглежда прекрасно. Отивам на разходка.

– Днес нямаш ли работа в клиниката? – попита Гърни.

– Ще отида чак към десет и половина. Има много време. Утринта е прекалено хубава, за да оставам в къщата.

Отиде до спалнята и след две минути се появи, окъпана в цвят: бледолилави вълнени панталони, розово шушляково яке и червена барета.

– Ще бъда долу, край езерото – каза. – Ще се видим, преди да тръгнеш.

1Добило широка популярност обръщение, често използвано от Тонто в американския тв сериал „Самотният рейнджър“ по адрес на главния герой. Смята се, че думата е с индиански произход и има различни значения в различните диалекти, но днес се използва като „верен приятел“. – б. пр.

Кайл дойде и седна на масата при Гърни:

– Смяташ ли, че тя е добре?

– Естествено. Тоест... Тя очевидно е... Сигурен съм, че е добре. Излизането навън сякаш винаги ѝ помага. Разходките имат някакво особено влияние върху нея. Действат ѝ добре.

Кайл кимна:

– Аз какво да правя?

Звучеше като възможно най-сериозния въпрос, който един млад мъж може да зададе на баща си. Тази мисъл накара Гърни да се усмихне:

– Наглеждай нещата – замълча за миг. – Как върви работата? А университета?

– Електронната поща е истинска магия.

– Хубаво. Чувствам се зле от това. Въвлякох те в нещо... Създадох проблем в живота ти заради нещо, което изобщо не би трябвало да те засяга... Създадох заплаха. Това не е нещо, което... един родител...

Гласът му заглъхна. Той се загледа през френските прозорци, проверяваше дали враните все още са на елите.

– Не си създал заплаха, татко. Ти си онзи, който я отстранява.

– Добре... По-добре да се приготвям. Не искам да ме закопчаят заради тази глупост с палежа, когато трябва да съм на друго място.

– Искаш ли да направя нещо?

– Както казах, просто следи нещата. И нали... Знаеш къде е... – Гърни посочи към спалнята. – Къде е пушката.

– Да. Няма проблем.

– До утре сутрин! С малко късмет всичко трябва да бъде наред.

След тези думи, които прозвучаха по-кухо, отколкото му се искаше, Гърни излезе от стаята.

Наистина нямаше кой знае какво за вършене, преди да потегли. Погледна дали телефонът му е добре зареден. Провери как работи беретата и дали кобурът на глезена му е в добро състояние. После отиде до бюрото и извади папката с информация, която Ким му беше дала по време на първата им среща. Добави вътре разпечатаните копия на докладите, които Хардуик му бе изпратил по електронната поща. Оставаха му доста часове, преди да се стигне до какъвто и да било сблъсък. Имаше намерение отново да прегледа всички факти, с които разполагаше. Когато се върна в кухнята, Кайл стоеше до масата, очевидно твърде нетърпелив, за да седи.