Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– В градската полиция на Сиракуза са наясно. Така че скоро и вие ще разберете. Само че това не е проблемът. Искам хората, които извършват обработката на местопрестъплението и анализа на събраните улики, да огледат внимателно клавиатурата на компютъра, използван за написване на предполагаемото предсмъртно писмо. Има голяма вероятност петната върху клавишите да са много подобни на онези, открити по компютъра на Рут Блум.

Хардуик замълча, сякаш се опитваше да осмисли казаното:

– Къде е този труп?

– В апартамента на Ким Корасон.

Втора, по-дълга пауза:

– Замацаните петна от гумени ръкавици по клавиатурата на Рут Блум се дължат на нечий опит да напише съобщение така, че да запази отпечатъците ѝ върху клавишите, да изглежда, сякаш тя лично го е писала. Нали?

– Правилно.

– Как се вписва това тук? Запазените отпечатъци по клавиатурата на Корасон биха били нейни, не на Мийс... Как би могло да изглежда, че той е написал бележката?

– Може убиецът да е накарал Мийс да набере нещо друго – имейл или кой знае какво – преди да го е убил. А после, когато отпечатъците на Мийс вече са били върху клавишите, убиецът да си е сложил ръкавици и да е написал предсмъртното писмо.

– Е, какво искаш да направя с това голямо прозрение?

– Когато видиш в системата доклада за убийството на Мийс, в който с малко повече късмет ще се споменава за бележката, може неочаквано да ти хрумне – заради връзката на Ким Корасон с Рут Блум, – че отпечатъците по клавиатурите на двата компютъра трябва да бъдат сравнени. Може би ще поискаш да го споменеш на Булърд в Обърн. Както и на детектив Джеймс Шиф в Сиракуза.

– Не искаш ли да го направиш лично?

– Името ми е доста недолюбвано в момента. Всяко предложение от моя страна автоматично ще свърши на дъното на купчината, ако изобщо стигне до нея.

Хардуик избухна в суха кашлица. А може и да беше смях:

– Човече, нямаш представа колко си прав. Всъщност точно затова се канех да ти се обадя. От отдела по разследване на палежите са решили да те привикат за разпит. Като заподозрян.

– Кога?

– Най-вероятно утре сутринта. Евентуално още този следобед. Реших да ти го спомена, в случай че предпочиташ да не си си у дома.

– Добре, Джак. Благодаря. Сега ще изчезвам. Трябва да свърша няколко неща.

– Пази си задника, кимоусаби 1. Хайката става все по-грозна.

Когато Гърни затвори телефона, стоеше в средата на дългата стая, а Мадлин и Кайл седяха на масата. Кайл гледаше с откровено удивление:

– Това е невероятно – тази история с ръкавиците и клавиатурата. Как го разбра?

– Само предполагам. Може и нищо да не съм разбрал. Само че назрява и друг проблем. Идиотите от ФБР притискат идиотите от отдела по палежи да ме разпитват за плевнята.

Кайл се ядоса:

– Нали онзи тъпанар Крамдън вече го направи, когато идва тук?

– Крамдън само взе показанията ми като свидетел. Сега искат да ме разпитват като заподозрян.

Мадлин гледаше объркано.

– Заподозрян ли? – извика Кайл. – Тези да не би да са изперкали напълно?!

– Това не е всичко – продължи Гърни. – Една-две правоприлагащи служби вероятно ще искат да ме разпитат и за смъртта на Роби Мийс, тъй като снощи бях в апартамента на Ким. Затова мисля, че ще е най-добре да не съм тук. Разпитите, когато става дума за убийство, могат да продължат страшно дълго, а довечера имам уговорка, която не искам да пропускам.

Кайл изглеждаше ядосан, стреснат, безпомощен. Той отиде до другия край на стаята и се втренчи в студената камина, като клатеше глава. Мадлин беше приковала поглед върху Гърни:

– Къде ще ходиш?

– В хижата на Клинтър.

– И довечера ще...?

– Ще чакам, ще наблюдавам, ще слушам. Ще видя кой ще се появи. Ще действам според ситуацията.

– Спокойният начин, по който говориш за това, е наистина плашещ.

– Защо?

– Начинът, по който омаловажаваш всичко, когато всичко е заложено на карта.

– Не обичам драмите.

Помежду им се настани мълчание, прекъснато от внезапно грачене в далечината. Три врани се издигнаха от долното пасище с пляскане на криле и в широка дъга се понесоха над стърнището към върховете на канадските ели от другата страна на езерото.

Мадлин си поемаше въздух с дълги, бавни вдишвания:

– А какво ще стане, ако Добрия пастир влезе с пистолет и те застреля?

– Не се тревожи. Това няма да се случи.

– Да не се тревожа ли? Да не се тревожа ? Наистина ли го каза?

– Имах предвид, че може би няма толкова сериозен повод за тревога, колкото вероятно си мислиш.