Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Умът на Гърни препускаше, късчетата на пъзела сякаш бяха понесени от вихрушка.

– Дейв?

– Да, Ким?

– Можеш ли да дойдеш, моля те?

– Чуй ме внимателно, Ким. Това, което трябва да направиш сега, е веднага да се обадиш на 911. Трябва да го направиш веднага, това е най-важното нещо. Разбираш ли ме?

– Да, разбирам те. Но ми се иска да дойдеш. Моля те.

– Знам. Но сега ще затворя, за да се обадиш на 911. Обади ми се, след като опишеш ситуацията на диспечера. Разбра ли?

– Да.

Когато Гърни прекъсна връзката, Кайл и Мадлин го гледаха. Пет минути по-късно, докато той все още им преразказваше разговора възможно най-детайлно, се обади Ким.

– Диспечерът каза, че полицията е на път – гласът ѝ звучеше овладян.

– Добре ли си?

– Предполагам. Не знам. Има предсмъртно писмо.

– Я повтори!

– Предсмъртно писмо. От Роби. На компютъра ми.

– Проверила си компютъра си?

– Видях го току-що. На екрана е пред мен. Беше включен.

– И си сигурна, че е предсмъртно писмо?

– Разбира се, че съм сигурна. Какво друго може да е?

– Какво пише в него?

– Ужасно е.

– Какво пише?

– Не искам да го чета на глас. Не мога – звучеше така, сякаш си поема дълбоки глътки въздух.

– Моля те, Ким, опитай се да ми го прочетеш. Важно е.

– Наистина ли трябва? Ужасно е.

– Опитай се. Моля те.

– Добре. Ще се опитам. Добре.

Тя зачете с треперещ глас:

– „Човешката раса ме отвращава. Ти ме отвращаваш. Ти и Гърни ме отвращавате. Самият живот е отвратителен. Надявам се някой ден да видиш истината и тя да те убие. Това е последната воля на Робърт Монтагю.“ Това е. Това е всичко, което е написано. Когато дойде полицията, какво да им кажа?

– Просто отговори на въпросите им.

– Да им кажа ли за снощи?

– Отговаряй на въпросите им кратко и истинно – той направи пауза, търсейки правилните думи. – Аз не бих добавял много неща, които биха размътили картинката.

– Няма проблем да кажа, че си бил тук?

– Да. Те ще искат да знаят дали си била в апартамента, кога си дошла, кога си си тръгнала и дали е имало някой с теб. Можеш да им кажеш, че сме били там и че сме разисквали твоя РАМ проект. Не мисля, че ще е полезно да им отвличаме вниманието с детайли относно Макс Клинтър или къщата му. Това, което трябва да направиш, е да кажеш истината, не бива да лъжеш, но не е необходимо да споменаваш непоискани детайли. Разбираш ли какво ти казвам?

– Мисля, че да. Да им кажа ли, че съм прекарала миналата нощ в хотел?

– Със сигурност. Ще искат да знаят къде си била и ти трябва да им кажеш истината. Ако бях на твое място и в апартамента ми беше нахълтвано на няколко пъти, а местната полиция не беше реагирала адекватно, и аз не бих искал да спя там. Бих се чувствал в по-голяма безопасност на хотел или в Уолнът Кросинг, или в апартамента на някой приятел в Манхатън. Между другото ти напуска ли хотела през нощта?

– Не, разбира се, че не. Но да предположим... – На заден фон се разнесе силно тропане. – Полицията пристигна, по-добре да вървя. Ще ти се обадя после.

След края на разговора Гърни се изправи в средата на стаята, опитвайки се да подреди фактите, последствията и нещата, които трябваше да свърши веднага. Почувства се като човек, на когото току-що бяха подхвърлили диня, докато се опитва да жонглира с половин дузина портокали.

И динята беше напълнена с нитроглицерин.

– Самоубийство ли е? – попита Кайл.

– Съмнявам се – отвърна Гърни. – Той не беше такъв тип. А дори и да беше, пак би било по-логично да е убийство.

– Мислиш ли, че ченгетата в Сиракуза са достатъчно добри, за да разберат какво се е случило?

– Може би с малко помощ.

Той прекара няколко секунди в претегляне на възможностите, след това извади телефона си и набра номера на Хардуик. Вдигнаха му още на първото позвъняване.

– Шибано съвпадение! – произнесе дрезгавият глас.

– Моля?

– Тъкмо се канех да посегна към телефона, за да ти се обадя, и ето те и теб. Само не ми казвай, че не е шибано съвпадение.

– Както кажеш, Джак. Причината, поради която се обаждам, е, че знам нещо, което може да е от полза за БКР, а ти вероятно си единственият от Бюрото, който има желание да говори с мен.

– Да, добре, след като ти съобщя една новина, може би хич няма да ти пука за...

– Слушай ме. Роби Мийс е мъртъв.

– Мъртъв? Мъртъв, в смисъл на претрепан ли?

– Бих казал, че да, въпреки че е било нагласено като самоубийство.

– И в БКР все още не знаят за този труп?