Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Можеш да вярваш каквото искаш за въпроса ми, Джими. Има ли той отговор?

– Ааа! Сега разбирам за какво става дума. Искаш да знаеш как се справяме всички ние. За наследствата ни. Колко имаме. Е, това ли искаш да знаеш?

– Искам да знам онова, което ти решиш да ми кажеш.

– Имаш предвид, което реша да ти кажа за парите. Защото това иска да разбере шибаната ти телевизионна аудитория. Финансова порнография. Добре. Става. Проклетите пари. Най-прецакан е жалкият счетоводител, чиято сестра взе всичко заради скапаните ѝ деца. После идва пламенният пекар, който наследи основно дългове от голямото си русо мамче. Сладката женичка на адвоката е добре, оказа се с два-три милиона по сметка, най-вече защото срочната застраховка живот на съпруга ѝ била много голяма. Ето тоя тип глупости споделяха в скапаната си група за взаимопомощ. Тия ли простотии искаш да знаеш?

– Каквото ти желаеш да ми кажеш.

– Правилно. Така. Добре. Лари Стърн получи медико-денталната фабрика за красота на баща си, която, сигурен съм, носи милиони. Робърта, страшната дама със страшните кучета, получи струващия милиони долари бизнес с тоалетни на оня курвар, баща си. И разбира се, аз. Алчният ми баща имаше брокерска сметка във „Фиделити“ 3на стойност малко повече от дванайсет милиона долара, когато кльопна куршума. И в случай че вашата жадна за истина публика иска да знае последните данни, въпросната брокерска сметка, вече на мое име, струва приблизително седемнайсет милиона. Което очевидно повдига следния въпрос у вас: „Ако малкият Джими Брустър има такава шибана купчина пари, защо живее в тая скапана дупка, по дяволите?!“. Отговорът е прост. Можеш ли да се сетиш какъв е?

– Не, Джими, не мога.

– О, мисля, че би могла, ако опиташ – но аз ще ти кажа. Пазя всеки цент, за да го дам на Добрия пастир, ако някога изобщо го заловят.

– Искаш да дадеш парите на баща си на онзи, който го е убил?

– До последния кървав цент. От това би излязъл един хубав фонд за правна защита, не мислиш ли?

1Има се предвид т.нар. златно правило на нравствеността, което гласи: „Не прави на другите онова, което не искаш да правят на теб“ (негат. форма) и „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб“ (позит. форма). – б. пр.

2Обучението по медицински специалности в САЩ започва със задължителна 4-годишна подготвителна програма, наречена pre-medical – б. пр.

3Американска онлайн брокерска къща – б. пр.

Видеото продължаваше още десет или петнайсет минути, но нищо от останалата част на разговора не се доближаваше като въздействие до оповестения план за наследството на д-р Джеймс Брустър. След кратко обсъждане на настоящия източник на доходи, с които Джими плащаше сметките си – малка фирма за уебдизайн и консултантски услуги в областта на електрониката – интервюто постепенно се изчерпа. Записът завършваше с Ким, която със сериозно изражение на лицето пожела на Джими довиждане и обеща скоро да го потърси отново.

– Божичко! – каза Гърни, изключи компютъра и се облегна на стола.

Мадлин въздъхна:

– Толкова изпълнен с вина.

Той я изгледа с любопитство:

– Вина ли?

– Мразел е баща си, вероятно е искал да умре. Може би дори е искал някой да го убие. А после баща му наистина е бил убит. Трудно е да избягаш от подобно нещо.

– Дори и да не е имал нищо общо с това... – Гърни размишляваше на глас.

– Само че в известен смисъл е имал. Когато мечтата му се е сбъднала, не е имало как да избяга от факта, че това е била неговата мечта. Получил е онова, на което се е надявал.

– В онова видео забелязах много повече гняв, отколкото вина.

– От гнева не боли толкова, колкото от вината.

– Нима е избор?

Тя го изгледа продължително, преди да отговори:

– Ако можеш да останеш завинаги фокусиран върху факта, че баща ти е извършил такива ужасни неща, че е заслужавал да умре, можеш да му се ядосваш вечно, вместо вечно да се чувстваш виновен, че си поискал да умре.

Гърни имаше неприятното усещане, че съпругата му казва нещо, което важи не само за Джими Брустър, но и за собствените му ледени отношения с покойния му баща – човек, който го игнорираше като дете, и когото той на свой ред игнорира в по-късен етап от живота си. Това обаче беше мрачна територия, в която нямаше желание да навлиза точно сега. Обширната територия на проблемите между баща и син беше блато, в което лесно би могъл да затъне.