Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Трябва ли да намирам някакъв смисъл? Какво от това, по дяволите? Имаме две семейства от североизтока, които губят свой член, застрелян от сериен убиец през 2000 г. И по една случайност десет години по-рано, през 1990, синът на една от тези последващи жертви посещава голям университет от Бръшляновата лига, когато приятелката на сина на друга последваща жертва е била убита от сериен удушвач. Признавам, че звучи странно, но си мисля, че доста от обичайните съвпадения могат се представят така, че да звучат странно. Просто не виждам какво би могло да означава. Да не би да предполагаш, че Джими Брустър е Удушвача от Белите планини?

– Нямам основание. Но – само за да разкарам въпроса от съзнанието си – би ли разровил из вашите бази, може би и из старите доклади от система на ФБР, ако все още са достъпни, и да се сдобиеш с основните факти?

– Кои например?

– Като начало повече подробности за модус операнди, профила на жертвите, отворени пътеки за разследване – нещо, което би могло да подсказва връзка с Брустър.

– „Като начало“?

– Ами... накрая може да решим да издирим онзи, който е водил разследването и да задълбаем малко повече, да разберем дали името на Брустър някога е изниквало в хода на работата му.

Последва най-дългото мълчание досега.

– Там ли си, Джак?

– Тук съм. Размишлявам над това в какъв невероятен, шибан трън в задника започват да се превръщат тези твои молбички.

– Знам.

– Вижда ли им се краят в обозримото бъдеще?

– Както казах и преди, очевидно е, че времето ми изтича. Така че, да, краят се вижда. По един или друг начин. Имам може би още един ден.

– За какво?

– За да разбера всичко. Или да бъда погребан под него завинаги.

Нова пауза, този път не така дълга.

Хардуик кихна, после си издуха носа:

– Случаят „Добрия пастир“ е отпреди точно десет години. И ти планираш да го разрешиш в следващите двайсет и четири часа?

– Не мисля, че са ми останали други възможности. Между другото, Джими Брустър каза на Ким, че е имал алиби за убийствата на Добрия пастир. Случайно да знаеш какво е?

– Трудно се забравя такова нещо. Убийството на Брустър беше последното в този случай, при което БКР уведоми близките роднини. Докторът беше застрелян в Масачузетс, но синът живееше тук, така че ние трябваше да му съобщим. След това ФБР пое контрола на разследването, което тогава стана междущатско.

– И кое беше толкова незабравимо?

– Фактът, че алибито на Джими звучеше по-скоро като мотив, поне що се отнася до баща му. Джими бил в окръжния арест, когато станали първите четири нападения. Не успял да събере парите за гаранцията си по дело за притежаване на ЛСД, а пък баща му отказал да помогне, оставил го да седи зад решетките няколко седмици. Най-после Джими накарал своя бивша приятелка да намери пари за гаранцията и бил освободен – кипящ от гняв – приблизително три часа, преди баща му да бъде убит.

– Бил ли е някога заподозрян?

– Не съвсем. Убийството на д-р Брустър напълно съответстваше по начин на извършване с останалите. А нямаше как Джими да ги е изкопирал, защото в онзи момент не бяха разгласени никакви подробности.

– Следователно можем да забравим за Джими.

– Така изглежда. Жалко, в определен смисъл. Иначе можеше чудесно да се впише в една от онези възможности от твоя списък.

– Какво искаш да кажеш?

– Въпроса ти дали всички жертви на Добрия пастир са еднакво важни. Е, ако имаше начин Джими да е убил всичките, баща му би бил най-важният, а пък останалите – един вид емоционално разпростиране – хора, шофиращи същия тип кола като баща му, и съответно също толкова презрени, еднакво подходящи за убиване в изкривеното му съзнание. Мишени копия. Виновни по асоциация. – Той замълча. – О, майната му! Какви ги дрънкам? Това са само някакви психарски глупости.

Когато се прибра след срещата в клиниката, изтощена и възмутена, Мадлин сякаш беше на някаква собствена дължина на вълната. След няколко коментара за нещастията, които са неотменна част от бюрокрацията, тя се насочи към леглото с „Война и мир“ под мишница.

Малко след това Ким спомена, че иска да е свежа и отпочинала за срещата си с Руди Гец на следващия ден, пожела лека нощ и се качи горе.

Кайл я последва.

След като чу Мадлин да щраква ключето на нощната си лампа, Гърни затвори камината, провери дали вратите и прозорците са заключени, изми няколко чаши, които бяха оставени в мивката, прозя се и реши, че е време и той да си ляга.