Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Обяснението на Кайл сякаш леко намали тревогата на Ким. То обаче повдигна други възможности в ума на Гърни, но той реши да ги запази за себе си, поне за момента, тъй като не биха подобрили емоционалното състояние на Ким.

– Преди няколко минути спомена за Роби Мийс – каза той. – Чудех се... Колко е общувал с Джими Брустър?

– Не особено.

– Не е ли заснел той видеото, което ми изпрати?

– Да, така е, само че помежду им не се получи никак добре. Несигурността на Роби тъкмо беше започнала да надига грозната си глава.

– Как?

– Колкото повече контактуваше Роби с хората, участващи в проекта ми, толкова повече жадуваше за одобрението им. Именно тогава започнах да забелязвам едно негово лице, което не бях виждала преди – истински подмазвач, поклонник на парите. Мисля, че и Джими го разбра. А пък Джими беше така войнствено настроен срещу всичко това.

– На кого се подмазваше?

– Общо взето, на всички. На Ерик Стоун, докато не разбра, че цялото му имущество е ипотекирано за сума, по-голяма от стойността му. После на Рути, която беше уязвима и имаше достатъчно пари, за да го заинтересува – тя поклати глава. – Такова гнусно копеленце се оказа и го криеше толкова добре през първите няколко месеца от познанството ни.

Гърни мълчаливо я чакаше да продължи, което тя направи, след като пое дълбоко въздух:

– Разбира се, там беше и Робърта, която разполагаше с купища пари от бизнеса на баща си с ВиК материали. Тя е по-скоро плашеща, отколкото уязвима, но той не спря да ѝ се обажда. Също и на Лари, и той има завидни авоари от печелившата си практика по козметична стоматология. Струва ми се обаче, че Лари прозря какъв е Роби, видя колко отчаяно копнее за внимание, може би дори му дожаля за него. Но защо говорим за това? Роби не е убил Рути или Ерик. Не е способен на това. Той е подлец, но не такъв подлец. Така че какво значение имат тези неща?

Гърни нямаше отговор, но и не му се наложи да дава такъв, защото телефонът му звънна и го спаси. Надяваше се да е лейтенант Булърд с коментар по повод видеото с Брустър.

Взе телефона от бюфета и хвърли поглед към екрана.

Обаждаше се Хардуик:

– Дейви, момчето ми, не знам дали си наясно с това, но си успял да се превърнеш в грандиозна пръдня в асансьора.

– Някой оплаква ли се?

– Дали се оплаква? Ами ако смяташ за „оплакване“ това да ти увесят на врата обвинение в престъпление и да те метнат в наказателно-правосъдната месомелачка – да, в такъв случай бих казал, че някой се оплаква.

– Траут наистина е решил да рови в историята с плевнята, така ли?

– Отделът по палежите на БКР формално държи разследването под контрол, но от ФБР проявяват сериозен интерес. Предлагат каквато помощ е необходима, за да се разгледа финансовото ти положение, да се провери дали не си в затруднена ситуация, която би направила парите от застраховката привлекателни – проблеми с хазарт, с ипотеката, здравословни проблеми или пък такива с някое гадже.

– Мътните да го вземат! – измърмори Гърни и започна да крачи около масата за вечеря.

– Ти к`во очакваше, мамка му? Заплашваш да свалиш публично гащите на човека, много ясно, че ще получиш ответна реакция.

– Не съм изненадан от реакцията, а само от това колко бързо ми изтича времето.

– И като заговорихме за това, случайно да имаш някакъв напредък по великото разкриване на скритата истина – освен че си вбесил всичко живо по света?

– Казваш го така, сякаш търся нещо, което го няма.

– Не твърдя подобно нещо. Просто се чудех дали си се приближил към шибаното нещо, което го има.

– Няма да разбера, преди да стигна до него. Впрочем какво знаеш за Удушвача от Белите планини?

Последва кратко мълчание:

– Древна история, нали? Отпреди петнайсет години? Ню Хемпшир?

– По-скоро двайсет години. Във и около Хановер.

– Вярно. Май започвам да се сещам. Пет или шест жени, удушени с копринени шалове, относително кратък период от време. Защо?

– Една от жертвите на Удушвача е била приятелка на сина на една от жертвите на Добрия пастир. Била е студентка в горен курс в Дартмут. И просто по една случайност синът на друга жертва на Добрия пастир е бил първокурсник в Дартмут по същото време.

– Приятелка... Син... Жертва... Горен курс... Първи курс...? За кого, по дяволите, говорим?

– Едно момиче от последния курс, гадже на Лари Стърн, било убито от Удушвача, докато Джими Брустър бил в първи курс в Дартмут.

Отново мълчание. Гърни почти можеше да види как проблясват лампичките в ума на Хардуик, докато той мисли. Най-сетне другият мъж прочисти гърлото си: