Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Извади трите фенерчета от чекмеджето на бюфета, опита всяко от тях и избра онова с най-малко изтощени батерии. После отиде до килера, облече изцапаното с боя работно яке, светна лампата до страничната врата и излезе навън.

Сега вече беше не просто хладно, беше студено. Той легна на замръзналата трева пред колата на Ким, за да провери колко е пространството между шасито и земята. Не беше достатъчно за онова, което имаше предвид, така че се върна в къщата за ключовете ѝ.

Намерил ги в чантата ѝ на масичката за кафе до камината. Излезе пак навън, отиде до навеса за трактора и взе двете метални рампи, които обикновено използваше, за да повдигне косачката, когато трябваше да се сменят ножовете ѝ. Постави рампите пред маздата, след което внимателно я подкара напред и нагоре по тях, докато предницата се издигна на още двайсет сантиметра над земята. После задейства спирачката и се върна в позата си на тревата. Легнал по гръб, се намести под вдигнатия автомобил с фенерчето.

Не му отне дълго време да открие онова, което подозираше и се страхуваше, че ще намери. Черна метална кутия, малко по-голяма от пакет цигари, прикрепена с магнит към един от предните компоненти на шасито. Един проводник излизаше от кутията и се виеше нагоре по посока на акумулатора.

Гърни изпълзя изпод колата, свали я от рампите, влезе в къщата и върна ключовете на Ким в чантата ѝ.

Трябваше да помисли малко. Откритието, че на маздата е сложен предавател, не променяше коренно играта, но със сигурност добавяше ново тревожно измерение. И изискваше да вземе решение дали да го остави там.

Докато се опитваше да навърже възможните последствия от всеки вариант, на заден фон в ума му се тълпяха купища други проблеми. Реши първо да се отърве от тях, поне временно, с едно телефонно обаждане.

Часът беше 11,30 вечерта, а шансовете Хардуик да вдигне – много малки, но оставянето на съобщение щеше да подейства добре на Гърни, да му помогне да си прочисти съзнанието.

Както и очакваше, обаждането му беше прехвърлено на гласова поща.

„Здрасти, Джак, имам към теб още въпроси от типа „трън в задника“. Съществува ли леснодостъпна база данни с пътните нарушения и актовете преди десет години? По-конкретно – интересуват ме глоби за прикрити номера, издадени в окръзите в северната част на щата през периода на убийствата на Добрия пастир. Освен това има ли някакъв напредък с подробностите за Удушвача от Белите планини?“

След като остави съобщението, отново започна да обмисля ситуацията с джипиес локатора. Фактът, че е свързан с електрическата система на автомобила (а не е на батерия с ограничен живот), означаваше, че може да е бил монтиран доста отдавна и все още да работи. Въпросите по повод самото инсталиране бяха: Кога ? Защо ? и От кого ?. Без съмнение ставаше дума за същия човек, който следеше бръмбарите в апартамента на Ким. Възможно беше да е бившето гадже, маниакалният преследвач, но Гърни имаше усещането, че ситуацията вероятно е по-сложна от това. Всъщност напълно възможно беше да...

Отиде до килера, облече работното яке и отново излезе навън, на паркинга.

Премести рампите от мястото им пред маздата, пред своето субару. Беше забравил ключовете и фенерчето, така че се върна в къщата и ги взе. След това запали колата си и отново повтори процеса с проверката.

Донякъде очакваше да намери подобно проследяващо устройство. Претърси внимателно цялата предна част на шасито, но не откри нищо. Отвори капака и провери и при двигателя. Пак нищо. Огледа всички кабели, които тръгваха от акумулатора, но не видя нито един, който да не си е на мястото. Като последно уверение реши да премести рампите отзад и да качи и задницата на колата на тях. После се плъзна отдолу с фенерчето.

И тя беше там. Втора черна кутия, малко по-голяма от първата, за да вмести и батерия, закрепена с магнит на задната броня. Марката и общите спецификации, отпечатани отстрани, показваха, че устройството е от същия производител и е функционално еквивалентно на онова в колата на Ким с изключение на източника на захранване. Причината за тази разлика можеше да има редица обяснения, но очевидното беше различното време за монтиране – поне половин час за варианта с кабела и буквално секунди за този с батерията.

При еднакви други показатели предавателят с жици беше по-добрият вариант. Следователно човекът, който ги е инсталирал, може би е имал по-голям достъп до колата на Ким, отколкото до субарото. Което, разбира се, извикваше мисълта за Мийс.