Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Дейкър се изправи до Траут. Изглеждаше доволен.

– Съжалявам, че се чувствате по този начин – спокойно каза Булърд. – С това изказване на противоположни гледни точки целях да ги сравня и да проверя силните им страни. Как мислите, постигнах ли целта си?

– Беше загуба на време.

– Траут ще стане известен – заяви Гърни с ледена усмивка.

Всички го погледнаха.

– Ще влезе в историята на ФБР като единственият старши агент, поемал два пъти разследването на един и същи случай – и успял да го провали и двата пъти.

Нямаше сбогувания, нито ръкостискания.

Трийсет секунди по-късно Гърни и Булърд останаха насаме в стаята.

– Колко си сигурен? – попита го тя. – Колко си сигурен, че ти си прав, а всички останали грешат?

– Около деветдесет и пет процента.

Веднага щом чу собствените си думи, го обхвана дълбоко съмнение. Изведнъж му се стори, че фактът, че е толкова сигурен при тези неясни обстоятелства, е признак на маниакална свръхувереност.

Канеше се да я попита кога очаква регионалният клон на ФБР да поеме действителния контрол, когато Клег се появи на вратата. Очите му бяха разширени и в тях се четеше онази смесица от тревожност и неотложна спешност, която може да се види само на лицата на младите ченгета.

Булърд погледна нагоре:

– Да, Анди?

– Още едно убийство. Ерик Стоун. Вътре в къщата му, точно пред входната врата. Шиш за лед в сърцето. Малка пластмасова зебра на устните му.

1Интегрирана автоматизирана система за разпознаване на пръстови отпечатъци, на анг. Integrated Automated Fingerprint Identification System (IAFIS) – б. пр.

2Сектор „Моторни превозни средства“, на англ. Department of Motor Vehicles (DMV) – б.пр.

3Into Each Life Some Rain Must Fall – песен на The Ink Spots и Ела Фицджералд от 1944 г., чието заглавие е заимствано от стих в поемата „Дъждовен ден“ на Хенри Лонгфелоу (1807 – 1882). – б. р.

– О, боже! – възкликна Мадлин и се намръщи. – И кой го е намерил там?

Беше застанала край мивката и държеше в ръце гевгир с полуизцедени спагети. Гърни седеше на висок стол срещу нея. Разказваше ѝ най-лошите моменти, трудностите и сблъсъците, които му се бяха случили – нещо, което не беше обичайно за него. И никога не бе било. Обвиняваше за това гените си. Баща му никога не признаваше, че нещо го безпокои, никога не признаваше, че изпитва страх, гняв или объркване. „Думите са сребро, но мълчанието е злато“, беше любимият му афоризъм. Всъщност Гърни смяташе, че именно това е прословутото златно правило 1, чак докато влезе в гимназията и научи кое е истинското. Първата му инстинктивна реакция беше да не казва нищо за онова, което чувства. Напоследък обаче се опитваше с – мънички крачки – да превъзмогне този навик. Нараняванията му от есента на предната година бяха намалили поносимостта към стреса и беше открил, че споделянето на някои мисли и чувства с Мадлин сякаш му помага и облекчава напрежението. Така че сега седеше на един стол до мивката и макар да се чувстваше неудобно, разказваше безпокойствата от деня и отговаряше на въпросите, доколкото можеше:

– Намерил го един от клиентите му. Стоун се издържаше като майстор пекар, правеше сладки за някои местни хотелчета. Една собственичка на хотел дошла да вземе поръчката си, бисквити с джинджифил. Забелязала, че входната врата не е напълно затворена. Когато Стоун не отговорил на почукването, тя отворила вратата. И той бил там. Точно като Рут Блум. По гръб в антрето. И точно под гръдната му кост стърчала дръжката на шиш за лед.

– Боже, какъв ужас! Тя какво направила?

– Очевидно се е обадила в полицията.

Мадлин поклати бавно глава, а след това примигна, сякаш изненадана, че още държи гевгира. Изпразни димящите спагети в плато за сервиране.

– И така ли приключи денят ти в Саспарила?

– Общо взето.

Съпругата му отиде до печката и взе тигана, в който сотираше аспержи и гъби. Изсипа сместа върху спагетите и остави празния тиган в мивката.

– Онзи Траут, с когото каза, че имате пререкания – колко точно си разтревожен?

– Не съм сигурен.

– Звучи като досаден задник.

– О, в това няма никакво съмнение.

– Но се притесняваш, че може да бъде опасен задник?

– Може и така да се каже.

Тя донесе платото с юфка, аспержи и гъби на масата, после взе чинии и сребърни прибори.

– Това е всичко, което сготвих тази вечер. Ако искаш да добавиш месо, в хладилника има кюфтета.

– Така е добре.

– Защото останаха много кюфтета и...

– Наистина, добре е така. Идеално е. Между другото, забравих да спомена – предложих на Кайл да се върнат тук с Ким за няколко дни.