Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Преиграването на мъжа беше колкото привличащо вниманието, толкова и отблъскващо.

„Това е толкова... толкова нечовешко... толкова... излиза извън всякакви граници... Съжалявам, хора, има неща на този свят, които просто ме оставят без думи.“

Той поклати мрачно глава и се обърна към другата половина на разделения екран, сякаш телевизионният евангелист действително седи до него в студиото. „Преподобни Прънк, вие сякаш винаги знаете точните думи, имате точното прозрение. Помогнете ни. Каква е вашата гледна точка за това ужасяващо развитие?“ „Ами, Дан, като при всяко нормално човешко същество, и моите чувства варират по цялата скала от ужас до възмущение. Но аз вярвам, че в Божията икономика всяко събитие има своята цел, колкото и страшно да е това събитие през нашия прост човешки поглед. Някой може би ще ме попита: „Но, преподобни Прънк, каква би могла да е целта на този кошмар?“. А аз ще му отговоря, че от една такава демонстрация на зло може да се научи много за природата на злото в днешния ни свят. Това чудовище няма никакво уважение към жертвите си. Те са плявата, която бива отнесена от повея на неговото своеволие. Те са нищо. Струйка дим. Буца кал. Това е урокът, който Господ разкрива пред очите ни. Той ни показва истинската същност на злото. Да унищожава живота, да го издухва като струйка дим, да го стъпква като буца кал – това е същността на злото! Това е урокът в делата на дявола, който Господ въздига, за да го видят праведните.“

„Благодаря ви, сър – водещият отново се обърна към камерата. – Както винаги мъдри думи от преподобния Емет Прънк. А сега малко важна информация от добрите хора, благодарение на които е възможно излъчването на РАМ Нюз.“

Поредица от шумни хиперактивни реклами зае мястото на „говорещите глави“.

– Исусе! – промърмори Гърни и погледна към Булърд над масата.

Тя срещна погледа му:

– Кажи ми пак, че не работиш с тези хора.

– Не работя с тези хора.

Тя задържа погледа му още малко, а след това направи физиономия, сякаш някоя от чушките я караше да се оригва.

– Нека се върнем към онази твоя теза за линиите в разследването, прекъснати от пристигането на манифеста. Обмислял ли си какви биха могли да бъдат?

– Очевидните неща. Като начало – кой печели от това? Съвсем прост въпрос: кой може да се е възползвал по практичен начин от всичките шест убийства? Той би трябвало да бъде най-отгоре в списъка с нишки, които така и не са били разследвани, след като се е получил манифестът и всички се насочили към идеята за убиец маниак.

– Добре, чух те. Какво друго?

– Връзка. Някаква връзка между жертвите на база средата или миналото им.

– Освен тази за мерцедесите ли?

– Точно така.

Тя изглеждаше скептично настроена:

– Проблемът е, че в такъв случай колите ще останат на втори план. Ако те не са били основният критерий за атаките, би трябвало да става дума за случайност. Малко прекалено за съвпадение, не мислиш ли?

Думите ѝ сякаш дословно повтаряха възражението на Джак Хардуик. Тогава Гърни нямаше отговор, нямаше и сега.

– Какво друго? – попита тя.

– Задълбочени разследвания на всеки отделен случай.

– Какво искаш да кажеш?

– Веднага щом е бил забелязан серийният модел, той е започвал да диктува естеството на разследването.

– Естествено. По какъв друг начин...

– Аз само изброявам непроучените пътеки. Не казвам, че е трябвало да се изследват, а само, че не са.

– Дай ми пример.

– Ако убийствата бяха разглеждани като отделни престъпления, процесът щеше да е съвсем различен. И ти като мен много добре знаеш какво става при всеки случай на предумишлено убийство, в който липсва очевиден мотив или заподозрян. Проучването започва с живота на жертвата и отношенията ѝ с приятели, любовници, врагове, криминални връзки, криминални прояви, лоши навици, лоши бракове, грозни разводи, бизнес конфликти, клаузи по завещанието и разпределяне на имуществото, дългове, финансови проблеми и възможности. С други думи, ровене в живота на жертвата, за да се открият лица и събития, представляващи следствен интерес. Но в този случай...

– Да, да, разбира се, в този случай не е станало нищо подобно. Ако някой обикаля наоколо и стреля по прозорците на случайни мерцедеси посред нощ, няма смисъл да разхищаваш време и пари, за да проверяваш личните проблеми на всяка жертва.

– Очевидно. При наличен психопатологичен модел, особено задействан от нещо толкова просто като лъскава черна кола, търсенето на извършителя психопат се превръща в единствен акцент. Жертвите са само общи компоненти на модела.