Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Няма нужда. И сами ще се справим – отговори Траут.

Холдънфийлд беше замислена и неспокойна, не приличаше на човек, който се справя. Дейкър пък сякаш не изпитваше абсолютно нищо, освен принципното желание да ликвидира всички нехранимайковци в света – болезнено и един по един.

Булърд и Гърни седяха в подковообразно сепаре в малък италиански ресторант с голям бар и неизбежните три телевизора. Бяха поръчали по една малка чиния с антипасто за всеки и обща пица. Клег беше останал в управлението, за да координира хода на множеството задействани инициативи. Откакто бяха пристигнали, Булърд мълчеше. В момента отделяше лютите чушки на ръба на чинията си. След като откри и премести и последната от тях, вдигна поглед към Гърни:

– И така, Дейв, кажи ми, какво, по дяволите, си намислил?

– Конкретизирай малко повече въпроса и ще се радвам да ти отговоря.

Тя сведе очи към салатата си, набоде една от лютите чушки с вилицата и я пъхна в устата си, после я сдъвка и погълна без никакъв признак на дискомфорт.

– Усещам, че влагаш много енергия в това. Много . Не е просто услуга за някакво си хлапе с интересна идея. Нещо повече е. Какво е? Трябва да знам.

Той се усмихна:

– Дали случайно Дейкър не ти е споменал, че от РАМ искат да участвам в телевизионна програма – критични коментари за провалени полицейски разследвания?

– Нещо такова.

– Е, нямам намерение да го правя.

Тя го изгледа продължително и оценяващо.

– Добре. Имаш ли някакви други финансови или професионални интереси в настоящата ситуация, за които не си ми казал?

– Не, нямам.

– Добре. Какво е тогава? Какво те привлича?

– В този случай има пробойна, достатъчно голяма, че през нея да мине цял камион. И достатъчно сериозна, че да ме държи буден нощем. А и се случват странни неща, чиято цел според мен е да откажат Ким да осъществи проекта си, както и мен – да участвам. Аз обаче имам особена реакция към подобни усилия. Ако някой ме бута към вратата, изпитвам желание да остана в стаята.

– Нещо подобно ти споменах и аз за себе си – подхвърли тя толкова спокойно, че беше трудно да се разбере дали е знак на приятелство, или е предупреждение да не се опитва да я манипулира.

Преди Гърни да успее да реши кое от двете, тя продължи:

– Аз обаче имам чувството, че има още нещо. Права ли съм?

Той се замисли доколко открито да ѝ отговори.

– Има още нещо. Не ми се иска да ти казвам какво е, защото ме кара да изглеждам глупав, дребнав и обидчив.

Булърд сви рамене:

– Един от основните житейски избори, нали? Можем да изглеждаме готини, отворени и яки, или можем да кажем истината.

– Когато в началото започнах да разглеждам случая „Добрия пастир“, за да помогна на Ким Корасон, попитах Холдънфийлд дали смята, че агент Траут ще е склонен да изслуша моите виждания по въпроса.

– И тя ти е казала, че Траут не би го направил, защото ти вече не си в системата?

– По-зле. „Сигурно се шегуваш“ – това каза. Една незначителна реплика. Една дразнеща незначителна реплика. Вероятно мислиш, че е безумна причина да се вкопча в това нещо и да отказвам да го пусна.

– Естествено, че е безумна. Но сега поне знам какво се крие зад цялото ти упорство – Булърд изяде втора люта чушка. – Да се върнем към тази пробойна в случая, която те държи буден нощем. С какви точно въпроси се бориш в два часа през нощта?

Не се налагаше да обмисля дълго отговора:

– Големите са три. Първо, факторът време. Защо убийствата започват именно тогава, през пролетта на 2000 година? Второ, какви линии на разследването са били прекъснати или изобщо не са подети заради появата на манифеста? Трето, защо „избиването на алчните богаташи“ се е оказало подходяща история за прикриване на онова, което действително се е случило?

Булърд вдигна предизвикателно вежда:

– Ако приемем, че действително се е случило нещо, различно от „избиването на алчните богаташи“ – предположение, на което ти си доста по-голям привърженик, отколкото съм аз.

– Ще ти допада все повече с течение на времето. В интерес на истината...

„Добрия пастир се завърна!“

Изнервящото съвпадение на изявлението, което се разнесе от телевизора над бара, спря Гърни по средата на изречението. Един от мелодраматичните водещи на новините по РАМ си делеше екрана с добре познат сивокос евангелист с прическа в стил Помпадур, преподобния Емет Прънк.

„Според достоверни източници страховитият сериен убиец от северната част на щата Ню Йорк се е завърнал. Чудовището отново броди из провинцията. Преди десет години Добрия пастир сложи край на живота на Харолд Блум с куршум в главата. Преди две нощи убиецът се появи отново. Появи се в дома на вдовицата на Харолд, Рут. Влезе в жилището ѝ посред нощ и забучи в сърцето ѝ шиш за лед.“