Ъгълчето на устата ѝ леко потрепна:
– А разликата между тях е...?
– Чудя се дали тук вбесен човек изразява своята ярост, или спокоен човек пише онова, което си въобразява, че вбесеният би могъл да напише при тези обстоятелства.
Траут отново се намеси:
– Какъв е смисълът?
– Въпросът е много важен – заяви Гърни. – Чудя се какво мисли доктор Холдънфийлд, която е много проницателен психотерапевт. Дали смята, че авторът на това съобщение изразява собствените си автентични емоции, или вместо това слага думи в устата на измисления от самия него персонаж, така наречения Добър пастир?
Траут погледна Булърд:
– Лейтенант, не можем да прекараме цял ден в подобно ексцентрично теоретизиране. Това е вашата среща. Призовавам ви да упражните някакъв контрол над дневния ред.
Гърни продължи да гледа втренчено психолога:
– Прост въпрос, Ребека. Какво мислиш?
Отне ѝ доста време, за да отговори:
– Не съм сигурна.
Най-после Гърни долови известна честност в погледа на Холдънфийлд, както и в отговора ѝ.
Булърд изглеждаше притеснена:
– Дейвид, преди няколко минути използва израза „чисто практически мотив“ във връзка с Добрия пастир. Какъв чисто практически мотив може да подтикне един убиец да избере шест жертви, чиято основна връзка един с друг е, че са карали екстравагантни автомобили?
– Екстравагантни черни мерцедеси – поправи я Гърни, макар че по-скоро говореше на себе си, отколкото на нея.
Отново се беше сетил за „Мъжът с черния чадър“. Да се позоваваш на сюжета на филм, докато се обсъжда истинско престъпление, беше рисковано, особено в неблагосклонна компания, но Гърни реши да рискува. Той разказа как снайперистите са били възпрепятствани да преследват човека с чадъра, когато той потънал в тълпа от хора с подобни чадъри.
– Каква, по дяволите, е връзката между тази история и онова, което сме се събрали да обсъждаме? – обади се Дейкър за първи път.
Гърни се усмихна:
– Не знам. Просто имам чувството, че такава съществува. Надявах се, че някой от тук присъстващите ще се окаже достатъчно проницателен, за да я види.
Траут направи многозначителна физиономия.
Булърд взе разпечатката на имейла, в който Гърни бе изброил въпросите си по повод убийствата. Погледът ѝ спря по средата на страницата и тя прочете на глас:
– Всичките ли са с еднаква важност? – тя огледа събраните около масата хора. – Това ми се струва интересен въпрос в контекста на историята с чадъра.
– Не виждам връзката – подхвърли Дейкър.
Булърд отново примигна няколко пъти, сякаш така отхвърляше възможности.
– Да предположим, че не всички жертви са били основните цели.
– А онези, които не са били – какви са били? Грешки ? – на Траут очевидно не му се вярваше.
Гърни вече бе проучил тази пътека заедно с Хардуик, а тя водеше до сценарий, твърде малко вероятен, за да се приеме сериозно.
– Не грешки – отвърна Гърни. – Но в известен смисъл са косвени.
– Косвени ли? – повтори Дейкър. – Какво, по дяволите, означава това?
– Все още не знам. Засега това е само въпрос.
Траут шумно отпусна ръцете си на масата.
– Ще го кажа само веднъж. Във всяко разследване идва момент, когато трябва да спрем да поставяме под съмнение основните неща и да се концентрираме върху преследването на извършителя.
– Проблемът тук е – отговори Гърни, – че сериозното поставяне под въпрос така и не е започвало.
– Добре, добре – каза Булърд и вдигна и двете си длани в знак да спрат. – Искам да поговорим за стъпките, които можем да предприемем.
След това се обърна към Клег, който седеше от лявата ѝ страна:
– Анди, запознай ни набързо с онова, което се случва.
– Да, госпожо. – Той извади тънко цифрово устройство от джоба си, натисна няколко клавиша и се вгледа в екрана. – Техническият екип отвори местопрестъплението за общ достъп. Веществените доказателства са прибрани, етикирани и вписани в системата. Компютърът е транспортиран до компютърния отдел. Латентните отпечатъци се обработват чрез ИАСРПО 1.Предварителен доклад на съдебния патолог – налице. Доклад от аутопсията и пълни химико-токсикологични изследвания – след седемдесет и два часа. Снимки на местопрестъплението и жертвата – вкарани в системата, както и доклад за инцидента. СИОНП доклад, трета обновена версия, вкаран в системата. Статус на разпитите „от врата на врата“ – четиридесет и осем завършени, очаквани общо шейсет и шест до края на деня. Оригиналните записи са налице, предстои да се направят резюмета. Въз основа на наблюденията на двама очевидци, забелязали превозно средство в стил „Хъмви“ или „Хамър“ в околността, от СМПС 2съставят списъци на собствениците на всички подобни превозни средства, които са регистрирани в централната част на щата Ню Йорк.
Читать дальше