Бяха се събрали в типична заседателна зала без прозорци. На едната стена беше закачено корково табло със забодени кабърчета, а на отсрещната – лъскава бяла дъска за писане. Флуоресцентното осветление беше едновременно ярко и безрадостно, с което напомняше за клаустрофобичния кабинет на Пол Мелани. Една обикновена правоъгълна заседателна маса заемаше по-голямата част от помещението. В ъгъла беше поставена масичка с алуминиева кафеварка, чашки от стиропор, пластмасови лъжички, сметана на прах и почти празна кутия с пакетчета захар. Беше стая, подобна на онези, в които Гърни бе прекарал безброй часове и които неизменно предизвикваха една и съща реакция. Всеки път, когато влезеше в такава зала, у него незабавно се появяваше желанието да я напусне.
От едната страна на масата седнаха Дейкър, Траут и Холдънфийлд. Срещу тях се настаниха Клег, Булърд и Гърни. Подредба, подходяща за конфронтация. На масата пред всеки от тях Булърд беше оставила по едно фотокопие от новото послание на Добрия пастир, което всички бяха прочели по няколко пъти досега. Пред самата Булърд имаше и една дебела папка, а за изненада на Гърни, най-отгоре върху нея лежеше краткото изложение с мнението му относно оригиналния случай, което той ѝ бе изпратил по електронната поща. Булърд заемаше стола точно срещу Траут, който бе скръстил ръце пред себе си.
– Благодарна съм ви, че дойдохте тук – започна тя. – Като изключим новото и очевидно важно съобщение с предполагаем автор Добрия пастир, има ли нещо значимо, което бихте желали да споделите в началото?
Траут се усмихна любезно и обърна длани нагоре в знак на уважение:
– Това е ваша територия, лейтенант. Аз съм тук, за да слушам – после стрелна с не дотам топъл поглед Гърни. – Моето единствено притеснение би било включването на непроверени лица във вътрешно обсъждане на текущо разследване.
Булърд объркано смръщи лице:
– Непроверени?
Любезната усмивка отново се върна:
– Нека бъда по-конкретен. Нямам предвид широко рекламираната бивша кариера на господин Гърни в системата, а незнайното естество на настоящото му замесване с индивиди, които биха могли да бъдат обекти на това разследване.
– Ким Корасон ли визирате?
– И бившия ѝ приятел, за да спомена само двама, за които ми е известно.
Интересно, че знае за Мийс, помисли си Гърни. Съществуваха два възможни източника: Шиф в Сиракуза и Крамдън, специалистът по пожарите, който бе задал на Ким въпрос за съществуващи заплахи и врагове. Или пък Траут беше започнал да си вре носа в живота на Ким по други пътища? Но защо? Още един признак на манията му за контрол? На настървеното му желание да не допуска чужди хора и идеи в тесния си кръг?
Булърд кимаше замислено, а погледът ѝ спря на празната бяла дъска.
– Това е основателно безпокойство. Собствената ми позиция вероятно не е така разумна. По-емоционална е. Моето усещане е, че извършителят се опитва да разкара Дейв Гърни от случая, заради което аз пък искам да го придърпам в него. – Изведнъж в тона ѝ се прокрадна стоманена нотка, а чертите на лицето ѝ упорито застинаха. – Нали разбирате, ако извършителят е против нещо, аз съм за това нещо. Освен това съм готова да направя някои предположения по повод индивидуалната почтеност – почтеността на всеки в тази зала.
Траут се отдръпна от масата:
– Не ме разбирайте погрешно. Не поставям под въпрос ничия почтеност.
– Съжалявам, ако не съм схванала идеята ви. Преди малко използвахте думата „замесване“. В моето съзнание тя има определени негативни конотации. Но нека не затъваме, преди да сме започнали. Аз бих препоръчала следното: да разгледаме какво ни е известно за убийството на Блум, след това да обсъдим съобщението, получено тази сутрин, както и каква е връзката между това убийство и убийствата, които са извършени през пролетта на 2000 година.
– И, разбира се, въпросът за юрисдикцията – добави Траут.
– Разбира се. Но можем да го направим единствено, ако сме наясно с фактите от реалната ситуация. Така че – фактите на първо място.
По устните на Гърни плъзна лека усмивка. Прецени, че лейтенант Булърд е силна, умна, недвусмислена и практична в точните пропорции.
Тя продължи:
– Някой от вас може вече да е виждал подробния доклад № 3, който качихме снощи в системата за информационно обслужване. В случай че не сте, ще ви раздам копия.
След тези думи извади няколко разпечатки от папката си и ги раздаде на седящите на масата. Гърни прегледа набързо своето копие. То представляваше кратко резюме на уликите от местопрестъплението по случая „Блум“ и предварителните съдебномедицински заключения.
Читать дальше