Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

За Гърни не съществуваше вероятност от трети вариант, но той разбираше, че Булърд иска да формулира възможно най-широката обосновка, за да запази контрол над разследването.

Тя продължи:

– Разбрах, че съществува установена официална теория относно първоначалния случай, разбрах също и това, че ти настойчиво я оспорваш. Искам да знаеш, че сядам на масата с открито съзнание. Нямам предпочитания към никоя конкретна версия на истината. Освен това не проявявам интерес към размяна на нападки с цел мерене на егото. Моят интерес е към фактите. Храня изключителна привързаност към тях. Помолих те да се присъединиш към нас тази сутрин, тъй като усещам, че може би и ти споделяш тази привързаност. Някакви въпроси?

Всичко това звучеше толкова недвусмислено, колкото и ясният, убедителен тон на Булърд. Но Гърни съзнаваше, че ситуацията съдържа и друг пласт. Той беше сигурен, че е поканен, защото Булърд е открила (вероятно чрез Дейкър), че е влязъл под кожата на Траут, което означаваше, че неизказаната му роля бе да усложнява атмосферата на срещата и да държи Траут извън равновесие. С две думи, щеше да присъства като скрития коз в ръката на Булърд.

– Някакви въпроси? – повтори тя.

– Един-единствен. Предполагам, че Дейкър ви е показал ФБР профила на Добрия пастир?

– Да.

– Какво мислите за него?

– Не съм сигурна.

– Добре.

– Моля?

– Признак на открито съзнание. А сега, преди да влезем, имам за вас една малка бомба – той отвори пощенския плик, който досега държеше в скута си, после отвори и онзи вътре и измъкна съобщението. – Това ми беше доставено тази сутрин. Вече съм го пипал, но ще е по-добре никой друг да не го докосва.

Булърд и Клег се извърнаха леко на седалките си, за да седят с лице към него. Той бавно прочете на глас посланието. Отново го порази елегантността му, особено в заключението: Когато дяволите са качени на амвони, а ангелите всеки поругава, на честния се пада да накаже онуй, що свят безумен награждава. Проблемът бе, че в този елегантен израз на емоция всъщност не се усещаше никаква емоция.

Когато свърши, вдигна писмото нагоре, за да могат Булърд и Клег да прочетат сами написаното. Изражението на Булърд беше напрегнато.

– Това оригиналът ли е? – попита тя.

– Единият от двата оригинала, за които знам. Другият е бил получен от Ким Корасон.

Тя премигна няколко пъти – бързо, сякаш беше страничен ефект от бързото мислене.

– Като влезем вътре, ще направим половин дузина копия, после ще поставим етикет на оригинала и ще го сложим в плик за веществени доказателства за криминалистите в Олбъни.

След това вдигна поглед към Гърни:

– Защо на вас?

– Защото помагам на Ким Корасон или защото иска да спре и двама ни.

Отново примигване. Тя погледна към Клег:

– Хората, за които се намеква в това послание, следва да бъдат предупредени. Всички, които идентифицираме като отговарящи на определението му за врага. – Погледна обратно към Гърни. – Вдигнете го отново, за да мога да го прочета. – Прегледа набързо текста. – Звучи така, сякаш заплашва всеки член на семействата на първите жертви, децата им и семействата на децата им. Трябват ни имена, адреси, телефонни номера – бързо. Кой би могъл да има всичко това? – Тя хвърли поглед към Клег.

– В папките, които Дейкър ни показа, имаше местоположение и информация за контакт, но въпросът е доколко тези данни са актуални.

– Може би най-актуалният ви източник би била Ким Корасон – вметна Гърни. – Тя поддържа контакт с много от тези хора.

– Така. Добре. Да влезем вътре и да потърсим малко помощ по този въпрос. Главната ни грижа в момента е да предупредим по подходящ начин всеки, който би могъл да се озове в опасност, без да създаваме паника.

Булърд слезе от колата първа и ги поведе навътре в сградата на управлението. Гърни разпозна агресивната широка крачка на човек, когото кризисните ситуации зареждат с максимално количество енергия. Точно се канеше да я последва през тежките стъклени врати към рецепцията, когато зърна един тъмен джип да паркира отвън. Слабата, безизразна физиономия зад волана принадлежеше на агент Дейкър.

Отраженията по стъклото скриваха лицето на пътника, когото той возеше, затова Гърни не бе сигурен дали Траут го е видял и ако го е забелязал, колко нещастен се е почувствал.

Поради суматохата, предизвикана от посланието на Добрия пастир, и времето, което се изискваше за предприемане на необходимите действия, планираната им среща започна с четиридесет и пет минути закъснение с преподреден дневен ред и кафе с мирис на изгоряло.