Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Двигателят на мотора все още работеше на празни обороти, звукът бе станал по-дрезгав. Клинтър натисна педала на газта и форсира машината, която силно изръмжа.

– Значи, не си търговец – подхвърли Гърни, когато ревът утихна. – Но какво си, Макс? Не мога да те разбера съвсем.

– Аз съм онова, в което ме превърна злото копеле. Аз съм Божият гняв.

– Къде е джипът ти?

– Забавно е, че питаш.

– Някакъв шанс да си бил в околностите на езерото Каюга онзи ден?

Клинтър се вгледа в него дълго и упорито:

– Има такъв шанс, да.

– А нещо против да попитам защо?

Още един преценяващ поглед:

– Бях там със специална покана.

– Моля?

– Първият му ход.

– Не схващам какво имаш предвид.

– Получих текстово съобщение от Пастира – покана да се срещна с него на пътя, за да довършим онова, което не завършихме. От моя страна беше глупаво да приемам думите му за чиста монета. Чудех се защо не се появи, не можех да разбера. После обаче чух сутрешните новини. Убийството на Блум. Той ме натопи, не схващаш ли? Накара ме да минавам покрай къщата ѝ, напред-назад, изпълнен с омраза и глад. Глад да си разчистим сметките. Знаеше, че ще се появя. Добре тогава. Една точка за него. Следващата е за мен.

– Предполагам, няма как да се проследи откъде идва съобщението?

– За да се стигне до анонимен мобилен телефон с предплатена карта? Не си струва усилията. Но я ми кажи, откъде знаеш, че съм бил край езерото?

– Полицаите са обходили съседите и са ги разпитали в деня след убийството. Очевидно двама души си спомнят автомобила ти. Те съобщили на ченгетата, а едно ченге каза на мен.

Очите на Клинтър проблеснаха оправдателно:

– Виждаш ли?! Шибана постановка! Измислена така, че да предизвика резултата, който предизвика.

– Така че реши да се махнеш от къщата си и да скриеш джипа?

– Докато ми потрябва. – Той замълча, облиза устните си и избърса уста с опакото на ръката си, пъхната в черна ръкавица. – Проблемът с него е, че не знам какъв е обхватът на постановката, и ако ме привикат за разпит или ме затворят по подозрение, няма да съм в състояние да се справя с врага. Разбираш ли затруднението ми?

– Така мисля.

– Би ли внесъл по-голяма яснота по въпроса на чия страна стоиш?

– Стоя там, където съм, Макс. Не съм на ничия страна, освен на своята собствена.

– Ясно.

Клинтър отново форсира до дупка двигателя и държа така в продължение на пет оглушителни секунди, преди да отпусне газта. После бръкна във вътрешния джоб на коженото си яке и извади нещо, което приличаше на визитна картичка. На нея обаче нямаше нито име, нито адрес, само телефонен номер. Подаде я на Гърни:

– Мобилният ми. Винаги го нося. Уведомявай ме за всичко, което сметнеш, че трябва да знам. Тайните създават сблъсъци. Това е надеждата ми, че няма да се сблъскаме.

Гърни пъхна картичката в джоба си:

– Един въпрос, преди да тръгнеш, Макс. Останах с впечатлението, че си се вглеждал по-продължително от всеки друг в личния живот на жертвите. Питам се, какво се е загнездило в ума ти?

– Да се загнезди ли? Какво например?

– Когато си помислиш за жертвите или семействата им, дали на повърхността не изплува някоя странна дребна подробност, нещо, което би могло да свърже всичките?

Клинтър сякаш се замисли, след което изрецитира имената в нещо като бърза ритмична молитва:

– Мелани, Рьоткер, Стърн, Стоун, Брустър, Блум – замисленият му поглед се задълбочи и той се намръщи. – Куп странни подробности. Връзките са по-неуловими. Прекарах седмици, години в интернет. Проследих имена до новинарски съобщения, новините до нови имена, организации, фирми, напред-назад, едно нещо, което води до десет други. Бруно Мелани и Харолд Блум са учили в една и съща гимназия в Бруклин, през различни години. Синът на Иън Стърн ходил с една от жертвите на Удушвача от Белите планини 1. Тя била студентка последен курс в Дартмут по времето, когато Джими Брустър бил първокурсник в същия колеж. Шарън Стоун може веднъж да е показвала къща на Робърта Рьоткер, чиито ротвайлери идват от развъдник в Уилямстаун, три километра нататък по пътя от имота на доктор Брустър. Бих могъл да продължа. Но схващаш идеята, нали? Всякакви връзки, чието значение тепърва предстои да бъде определено.

Студен порив на вятъра премина през пасището и огъна острите сухи бурени. Гърни пъхна ръце в джобовете на якето си.

– Но никога не си намерил нишка, която да свързва всичките?

– Нищо освен шибаните коли. Естествено, аз бях единственият, който търсеше. Знам какво си мислеха моите колеги: „Колите са очевидната връзка, така че защо да се издирва друга?“.