Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Преди малко пристигна нещо с експресна поща... от него ... от Добрия пастир... Говори се за още покосени хора... за хора, които ще умрат.

Гърни я помоли да му го прочете. Искаше да е сигурен, че съобщението е като това, което той самият беше получил.

Същото беше.

– Какво да правим? – попита тя. – Трябва ли да се обадим в полицията?

Гърни ѝ каза, че и той е получил същото съобщение и че само след няколко минути отива на една среща, на която ще го предаде на щатската полиция и на ФБР. Но имаше въпрос към нея:

– Как беше адресиран пликът?

– Това е най-страховитата част – гласът ѝ трепереше. – Външният плик беше адресиран до Кайл тук в апартамента му, но вътре имаше втори плик и на него беше изписано моето име, което означава, че Добрия пастир очевидно знае, че съм тук, че сме тук двамата. Откъде би могъл да знае?

Когато предната вечер гадното съобщение на Мийс бе подсказало на Мадлин същия въпрос, Гърни беше пренебрегнал възможността някой да ги преследва физически. Сега не беше толкова сигурен.

– Откъде би могъл да знае? – повтори Ким, повишавайки тон.

– В действителност може и да не знае, че сте там двамата. Може просто да смята, че Кайл има начин да се свърже с теб и да ти предаде посланието – още докато произнасяше думите, осъзна, че не звучат много смислено, просто се опитваше да я успокои.

Само че не успя.

– Нощната поща означава, че е искал да го получа тази сутрин. А е използвал имената и на двама ни. Така че трябва да знае, че сме заедно тук!

Логиката съвсем не беше съвършена, но Гърни нямаше намерение да спори. За миг се зачуди дали да не ангажира в историята градската полиция на Ню Йорк, ако не за друго, поне за да ги посетят униформени и да им създадат илюзията за защита. Но неяснотите, безпорядъка и необходимостта от обяснения, които щяха да произтекат от това, биха надминали практическите ползи. Формалният извод беше, че няма конкретни доказателства за грозяща ги опасност, а включването на полицията най-вероятно щеше да започне със спор и да завърши с една голяма бъркотия.

– Ето какво искам да направите. Останете в апартамента и двамата. Уверете се, че вратата е заключена. Не отваряйте на никого. Ще ви се обадя, щом приключа срещата. Междувременно, ако се появи някаква осезаема заплаха или каквото и да било съобщение освен това, което вече сте получили, обадете ми се незабавно. Разбрано?

– Разбрано.

– А сега, да те попитам още нещо: имаш ли достъп до видеозаписа на интервюто ти с Джими Брустър?

– Да, естествено. Имам копие тук на айпода си.

– У теб?

– Да.

– Във формат, който можеш да ми изпратиш по електронната поща?

– Зависи от размера, който имейл сървърът ти позволява. Ще намаля разделителната способност, за да направя файла възможно най-малък. Така не би трябвало да има проблем.

– Чудесно, достатъчно е да знам какво виждам.

– Веднага ли искаш да ти го изпратя?

– Да, ако обичаш.

– А мога ли да попитам защо?

– Името на Джими Брустър изникна в друг контекст. В един разговор, който проведох с Макс Клинтър. Бих искал да придобия по-добра представа кой е той всъщност.

Когато приключи разговора по телефона, Гърни тъкмо завиваше към паркинга на местната дирекция на Нюйоркската щатска полиция. Подмина един ред патрулни автомобили и спря до лъскаво сиво „BMW640i“. Подобно бляскаво возило за осемдесет и пет хиляди долара би било съмнителен избор за някой цивилен служител, но пък беше напълно разбираемо за амбициозна консултантка, която се изкачва все по-нагоре по кариерната стълбица. Не му беше хрумвало досега, че Ребека Холдънфийлд може да присъства на срещата, но вече бе готов да се обзаложи. Това беше нейният тип кола.

Погледна часовника си. Подранил бе с пет минути. Можеше да използва времето, за да върне обаждането на Кони Кларк, като при това щеше да има искрено оправдание да не проточва разговора, в случай че тя наистина вдигне телефона. Докато търсеше номера ѝ, до него спря черен форд „Краун Виктория“ на нюйоркската полиция. На мястото за пътници седеше Булърд, а Анди Клег шофираше. Булърд направи знак на Гърни да се присъедини към тях, като посочи голямата задна седалка на седана. Той направи както му бе казано и взе със себе си и плика с писмото.

Булърд поде като човек, който внимателно е обмислил какво иска да каже:

– Добро утро, Дейв. Благодаря, че дойде с толкова кратко предизвестие. Преди да влезем, бих желала да те запозная със своята позиция. Както знаеш, подразделението на БКР в Обърн разследва убийството на Рут Блум. Убийството може или да е свързано, или да няма нищо общо със случая „Добрия пастир“ преди десет години. Възможно е да си имаме работа или със същия извършител, или с негов подражател, или да имаме някакъв трети, още неопределен вариант.