Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Гърни беще доволен, че направените от него предположенията, са се оказали верни. Беше доволен и от намръщените физиономии, които направиха Траут и хората край него.

След като им предостави достатъчно време да възприемат информацията и изводите, които произтичат от нея, Булърд подчерта няколко ключови момента и попита дали има въпроси. Траут повдигна доклада и попита:

– Какво значение придавате на объркването относно мястото, където убиецът е паркирал колата си?

– Мисля, че „опит за заблуждение“ е по-точен термин от „объркване“.

– Както ви харесва, така го наричайте. Моят въпрос е: какво значение има?

– Само по себе си – не кой знае какво, освен че разкрива известна предпазливост. Но в съчетание с посланието във Facebook, бих казала, че показва опит да се създаде фалшиво повествование. Към същото сочи и фактът, че тялото е било преместено от стаята на горния етаж, където е извършено нападението, долу в антрето, където беше намерено.

Траут повдигна вежда.

– Микроскопични следи от токовете на обувките ѝ по пътеките, които покриват стълбището. Драскотините предполагат влачене – обясни Булърд. – Следователно сме били насочвани да приемем версия на престъплението, много по-различна от онова, което всъщност е станало.

В този момент Холдънфийлд се обади за първи път:

– Защо?

Булърд се усмихна като учител на ученик, най-сетне задал правилния въпрос.

– Ако бяхме налапали измамата – сценария, в който убиецът отбива в алеята, чука на вратата, пронизва жертвата, след като тя му отваря, и накрая поема с колата си в нощта, – щяхме в крайна сметка да повярваме, че съобщението във Facebook наистина е от жертвата и че всичко в него е вярно, включително описанието на превозното средство на убиеца. Както и това, че убиецът вероятно е някой, когото не е познавала.

Холдънфийлд изглеждаше обхваната от искрено любопитство:

– А защо да е непознат?

– Поради две причини. Първо, съобщението във Facebook показва, че не е разпознала превозното средство. Второ, подвеждащото местоположение на тялото придава лъжливото съобщение, че тя не го е пуснала в къщата, макар в действителност да знаем, че го е направила.

– Доказателствата за всичко това са твърде оскъдни – заяви Траут.

– Имаме доказателства, че той е бил в къщата и че е положил усилия да ни заблуди по този въпрос. Има няколко причини, поради които може да го е направил. Една от най-сериозните е може би да се прикрие фактът, че жертвата го е познавала и го е поканила да влезе.

Това предположение свари Траут неподготвен:

– Твърдите, че Рут Блум е познавала Добрия пастир лично?

– Твърдя, че някои елементи от местопрестъплението изискват да погледнем сериозно на такава възможност.

Траут хвърли поглед към Дейкър, който сви рамене, сякаш смяташе, че няма значение кое от двете е. После погледна към Холдънфийлд, която пък явно мислеше, че има голямо значение. Булърд се облегна назад на стола и изчака мълчанието да се проточи, след което добави:

– Фалшивото повествование на Добрия пастир за убийството на Рут Блум ме накара да се зачудя и за първоначалните му убийства.

– Да се зачудите ли? – развълнува се Траут. – Какво се чудите?

– Питам се дали и тогава е имал същата склонност към измами. Какво мислите, агент Траут?

Булърд, по своя си начин, бешe пуснала малка бомба. Тази бомба не беше нова , разбира се. Гърни тръбеше същото от една седмица, а Клинтър – през последните десет години. Но сега за първи път въпросът беше хвърлен на масата не от външен човек, а от старши следовател с официално право да разследва случая до приключването му. Тя сякаш подканяше Траут да смекчи настояването си, че същността на случая е обобщена чрез манифеста и профила на извършителя.

Реакцията му не беше изненадваща. Той се опита да спечели време, като нападна:

– По-рано говорихте за значението на фактите. Бих искал да чуя много повече фактически данни, преди да предложа някакво становище. Не бързам с преосмислянето на най-анализирания случай в съвременната криминология само защото някой се опитва да ни заблуди за това къде е паркирал колата си.

Сарказмът се оказа грешка. Гърни го разбра, когато Булърд стисна зъби и гледа втренчено агента още две допълнителни секунди, преди да продължи с разпечатаното копие на въпросите, които Гърни ѝ беше изпратил по електронната поща.

– Тъй като вие от ФБР сте били в центъра на цялото това анализиране, надявам се да успеете да ми изясните някои неща. Тази работа с животинките? Сигурна съм, че сте видели в доклада ни в системата, че на устата на жертвата е бил поставен петсантиметров пластмасов лъв. Какво мислите по този въпрос?