Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Траут се обърна към Холдънфийлд:

– Бека?

Холдънфийлд се усмихна неопределено:

– Това е неясна територия. Източникът на първоначалните животни – комплектът за игра „Ноев ковчег“ – предполага религиозно значение. Библията описва потопа като Божия присъда над един зъл свят, точно както действията на Добрия пастир представляват неговата собствена преценка за този свят. Освен това Добрия пастир използва само едното от двойките животни на мястото на всяка атака. Разделянето на двойките може да има неосъзнато значение за него. Неговият начин за „прочистване на стадото“. От фройдистка гледна точка може би отразява детското му желание да разбие брака на родителите си, вероятно чрез убийството на един от тях. Отново бих искала да подчертая, че това е спекулативно.

Булърд кимна бавно, сякаш попиваше някакво дълбоко прозрение:

– А огромният пистолет? От фройдистка гледна точка това сигурно е много голям пенис?

В изражението на Холдънфийлд се промъкна предпазливост:

– Не е толкова просто.

– Ах – каза Булърд, – от това се страхувах. Точно когато си мисля, че вече съм разбрала...

След тези думи се обърна към Гърни:

– Как би изтълкувал големия пистолет и малките животни?

– Вярвам, че целта им е била да предизвика този разговор.

– Би ли повторил?

– Смятам, че пистолетът и животните са целенасочено отвличане на вниманието.

– Отвличане на вниманието от какво?

– От факта, че всичко извършено има съвсем прагматична цел. Тяхната цел е да внушат, че под повърхността съществува слой от невротична мотивация или дори умопомрачение.

– Добрия пастир иска да повярваме, че е побъркан?

– Под повърхностната обосновка на типичния убиец с мисия винаги съществува пласт невротична или психична мотивация. Тя е несъзнателният източник на енергия за убийствата, който задвижва съзнателната „мисия“. Прав ли съм, Ребека?

Тя не обърна внимание на въпроса. Гърни продължи:

– Вярвам, че убиецът е напълно наясно с всичко това. Вярвам, че пистолетът и животните са били финалните щрихи на майстор манипулатор. Профайлърите са очаквали да открият подобни неща, така че той им ги е предоставил. Благодарение на тях концепцията за „мисия“ е изглеждала правдоподобна. Единствената хипотеза, която убиецът не е искал никой да предложи или да преследва, е била идеята, че той е напълно нормален и че неговите престъпления може да имат чисто практически мотив. Традиционният мотив за убийство. Защото това би отвело разследването в съвсем различна посока и вероятно би разкрило доста бързо извършителя.

Траут въздъхна нетърпеливо и се обърна към Булърд:

– Всичко това сме го коментирали с господин Гърни и преди. И неговите твърдения все така си остават просто твърдения. Нямат доказателствена основа. Честно казано, повторението е изморително. Приетата хипотеза представлява напълно съгласувана и разбираема гледна точка по случая – единствената рационална и последователна гледна точка, представяна някога. – Той вдигна своето копие от новото съобщение на Добрия пастир и направи жест с него. – Също така това ново съобщение е в пълно съответствие с оригиналния манифест и предлага съвсем правдоподобно обяснение за нападението над вдовицата на Харолд Блум.

– Какво мислиш за това, Ребека? – попита Гърни и посочи листа в ръката на Траут.

– Бих искала малко повече време, за да го проуча. За момента обаче бих казала, позовавайки се на професионалния си опит, че е съставено от същия човек, написал и оригиналния документ.

– Какво друго?

Тя стисна устни, сякаш преценяваше различните възможни отговори:

– Той изразява същата маниакална неприязън, която сега е влошена от излъчването на „Сираци на убийствата“ по телевизията. Новото му оплакване, мотивиращият фактор, който е предизвикал атаката срещу Рут Блум, е, че „Сираците“ е нетърпима възхвала на презрени хора.

– Тези неща имат смисъл – намеси се Траут. – Те подсилват онова, което твърдим за случая от самото му начало.

Гърни не обърна внимание на прекъсването, а остана концентриран върху Холдънфийлд:

– Как мислиш, колко ядосан е бил?

– Какво?

– Колко ядосан е бил човекът, който го е написал?

Въпросът сякаш я изненада. Тя вдигна листа и го прочете отново.

– Ами... използва често емоционален език и образи – кръв... зло... петно... вина... наказание... смърт... отрова... чудовища... Те изразяват библейски гняв.

– Наистина ли онова, което виждаме в този документ, е гняв ? Или е описание на гняв ?