Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Може би идеята за джипа трябва да ни отведе някъде.

Може би целта е да ни отведе до Макс Клинтър? Но защо?

Булърд мълча толкова дълго, че Гърни беше на път да я попита дали още е на телефона.

– Проявявате сериозен интерес към това, нали? – попита тя накрая.

– Опитах се да го покажа достатъчно ясно по-рано днес.

– Добре. Ще говоря направо. Утре сутрин имам среща с Мат Траут, за да обсъдим случая и въпросите относно юрисдикцията. Какво бихте казали да дойдете и вие?

За миг Гърни остана безмълвен. В тази покана нямаше никакъв смисъл. Или може би имаше?

– Колко добре познавате агент Дейкър? – поинтересува се той.

– Днес го срещнах за първи път – в гласа ѝ се долавяше хлад. – Защо питате?

Реакцията ѝ го насърчи да рискува:

– Защото смятам него и шефа му за арогантни копеленца с мания за контрол.

– Останах с впечатлението, че и те имат също толкова високо мнение за вас.

– Не бих и приел друго отношение. Дейкър запозна ли ви с подробностите по първоначалния случай?

– Това бе целта, с която каза, че идва. В действителност ме заля с куп хаотични данни.

– Вероятно искат да ви удавят в информация, да ви накарат да виждате случая като невъзможна за преодоляване плетеница, така че да изчезнете кротко и да им отстъпите юрисдикцията без спорове.

– Работата е там – отбеляза Булърд, – че имам една такава опака жилка в себе си... Трудно ми е да избягвам потенциалните битки. И най-вече не харесвам да ме подценяват разни... как ги нарекохте? „Арогантни копеленца с мания за контрол“? Нямам представа защо ви казвам тези неща. На практика не ви познавам и нямам представа към кого клонят пристрастията ви. Сигурно съм изперкала леко, за да говоря така.

Гърни реши, че тя много добре знае какво прави.

– Известно ви е, че Траут и Дейкър не могат да ме понасят – заяви той. – Това не е ли достатъчно уверение?

– Предполагам, че ще свърши работа. Знаете ли къде се намира главното ни управление в Саспарила?

– Знам, да.

– Можете ли да дойдете в девет и четиридесет и пет утре сутринта?

– Мога.

– Хубаво. Ще се срещнем на паркинга. И нещо последно: техниците от лабораторията ни огледаха щателно клавиатурата на компютъра на жертвата. И откриха нещо. Отпечатъците от пръстите ѝ...

Гърни я прекъсна:

– Нека позная. Пръстовите ѝ отпечатъци на клавишите, необходими за съставяне на съобщението от Facebook, са леко размазани, за разлика от тези по останалите клавиши. Според лабораторните ви техници това зацапване означава, че ги е натискал човек с гумени ръкавици.

Отново настъпи кратко мълчание:

– Не е задължително да са били от латекс, но как...

– Това е най-вероятният сценарий. Единственият друг възможен подход на убиеца би бил да накара самата Рут да напише съобщението под неговата диктовка. Тя обаче би била толкова ужасена, че е щяла да му създаде затруднения. Убиецът би се чувствал достатъчно уязвим, дори и само докато изтръгва паролата от нея. Колкото по-дълго е била жива, толкова по-голям е бил рискът за него. Съществувал е риск тя да се паникьоса и да започне да крещи. Подобна възможност надали би му допаднала. Този тип е искал тя да умре възможно най-скоро. Така би имало по-малка вероятност от последствия, които не може да контролира.

– Не се стеснявате да споделяте мнението си, а, господин Гърни? Нещо друго, което бихте желали да кажете?

Той си помисли за резюмето си с коментари и въпроси – онова, което бе изпратил на Хардуик и Холдънфийлд.

– Имам някои неособено популярни идеи по повод първоначалния случай, които може да ви бъдат полезни.

– Оставам с впечатлението, че считате непопулярността за добродетел.

– Не е добродетел. Просто е без значение.

– Наистина ли? Мислех, че имате желание да спорите. Наспете се добре. Утре сутрин ще бъде интересно.

Той обаче почти не спа. Опитът му да си легне рано бе осуетен от връщането на Мадлин след срещата ѝ в клиниката и нетърпението ѝ да изрази вечното оплакване на всеки социален работник: „Ако енергията, която се посвещава на покриване на нечии задници и на всякакви бюрократични глупости, се вложи, за да се помогне на хората, би могла да промени света за една седмица!“

След три чаши билков чай двамата най-после се отправиха към спалнята. Мадлин се настани от своята страна на леглото и взе „Война и мир“ – сънотворен шедьовър, който тя, изглежда, бе решила да пребори чрез систематично отхапване на малки парченца.

След като нави алармата си, Гърни лежеше и размишляваше за мотивите на Булърд и каква роля биха могли да изиграят те на срещата в Саспарила. Тя явно го смяташе за съюзник, или поне за полезен инструмент в очаквания конфликт с Траут и компания. Нямаше нищо против да бъде използван, стига това да не пречи на собствените му цели. Знаеше, че съюзът им е само за конкретния случай, че няма корени, така че щеше да се наложи по време на срещата да внимава за всяка смяна на посоката на вятъра. Не беше новост за него. В нюйоркската полиция ветровете непрекъснато се меняха.