Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Може би щеше да ѝ звънне, а може би нямаше. Определено не изпитваше желание да прекара половин час на телефона с нея, за да ѝ обяснява целия хаос и да отговаря на въпросите ѝ, само защото дъщеря ѝ не си вдига телефона.

Петото съобщение беше от неидентифициран номер. Но маниакалният напрегнат тон на Макс Клинтър не можеше да се сбърка. „Господин Гърни, толкова съжалявам, че не успяхте да вдигнете. Надявах се да обменим малко мисли и идеи. Толкова неща се случиха от последния ни разговор. Пастира ще се появи отново и ще тръгне след нас. Малката Корасон го събуди за живот. Чух да споменават името ви по време на оная отврат „Сираците“ по РАМ Гнус. От казаното ми се стори, че имате някои идеи. Ваши лични идеи. Може би не се различават особено от моите. Какво ще кажете да ги споделим един с друг? Аз на вас, вие на мен? Победа или загуба, време е за избор. Краят не е толкова далеч. Този път ще бъда готов. Последен въпрос: Приятел или враг е Дейвид Гърни?“

Дейв изслуша последното три пъти. Все още не беше сигурен дали Клинтър наистина е луд, или просто ролята му е удобна. Холдънфийлд настояваше, че той е досадна напаст с психични отклонения. Гърни обаче не бе съвсем склонен просто така да отхвърли човека, който бе успял да се добере до онази стаичка в Бъфало и бе оставил в нея труповете на петима въоръжени мафиоти.

Погледна часовника на таблото. Часът беше четири и една минута. Мъглата се беше разнесла, поне за известно време. Излезе отново на черния, покрит с чакъл път и пое нагоре по планинския склон. Когато стигна до малкия паркинг отстрани на къщата, забеляза, че в стаята на горния етаж, където Мадлин понякога плетеше, свети. Съпругата му бе започнала да я използва отново само преди месец-два. Миналия септември в същото това помещение бе проникнал престъпник с цел да ги сплаши. Случи се по време на разследването на случая „Пери“, в края на което Гърни бе прострелян.

При тази мисъл той механично вдигна длан към вцепененото място на ръката си, за да провери дали има промяна в чувствителността – навик, който заради заетостта му през изминалата седмица се бе изгубил някъде. Би било хубаво, ако си остане така. Излезе от колата и влезе в къщата. Оказа се, че в крайна сметка Мадлин не плете. Чу я да свири на китара.

– Прибрах се! – извика.

– Ще сляза долу след малко – разнесе се гласът ѝ от втория етаж.

Гърни се заслуша, докато тя изсвири още няколко такта от приятната мелодия и завърши със силен заключителен акорд. След няколко секунди тишина Мадлин извика:

– Прослушай номер три на секретаря.

Божичко! Не и поредното тревожно съобщение. За днес си бе взел дозата, че и отгоре. Надяваше се, че това е безобидно. Отиде в кабинета, където беше старият стационарен телефон, натисна копчето, за да чуе номер три, и се заслуша:

„Надявам се да съм се свързал с правилния детектив Гърни. Искрено се извинявам, ако не е така. Оня детектив Гърни, когото търся, се чука с една курва на име Ким Корасон. Той е жалък, противен дърт глупак, най-малкото два пъти по-възрастен от курвата. Ако сте грешният детектив Гърни, може би бихте могли да предадете един въпрос на правилния. Попитайте го дали знае, че синът му чука същата курва. Какъвто бащата, такъв и синът. Може пък Руди Гец да го превърне в риалити шоу по РАМ – „Голямото чукане на семейство Гърни“. Приятен ден, детективе.“

Гласът беше на Роби Мийс, но в него не бе останало нищо от престорената нежност, беше гласовият еквивалент на нож с назъбено острие. Докато слушаше съобщението за втори път, Мадлин се появи на вратата на кабинета. Изражението ѝ бе неразгадаемо.

– Знаеш ли кой е този? – попита.

– Бившият на Ким.

Тя кимна мрачно, като че идеята вече ѝ е хрумнала:

– Той, изглежда, знае, че между Ким и Кайл има някаква връзка. Как би могло да му е известно?

– Може да ги е видял заедно.

– Къде?

– Може би в Сиракуза?

– Откъде би могъл да разбере, че Кайл ти е син?

– Ако той е поставил бръмбарите в апартамента на Ким, сигурно знае много.

Тя скръсти здраво ръце.

– Мислиш ли, че е възможно да ги е проследил до тук?

– Има такава вероятност.

– Следователно, може да ги е последвал и вчера до апартамента на Кайл?

– Да проследиш някого из трафика в града не е толкова просто, колкото звучи, особено за човек, който не е свикнал да шофира в Манхатън. Лесно е да изпуснеш преследваната цел, особено с всичките тези светофари.

– Сигурно е много мотивиран.

– Какво искаш да кажеш?