Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Дойдох да разговаряме за възможността да е допуснато сериозно недоразумение във важен случай със серийни убийства. Наистина ли искате да го сведете до някакъв абсурден спор за хипотетично нарушение на бюрократичните разпоредби?

Холдънфийлд вдигна дясната си ръка в традиционния жест, с който пътните полицаи нареждат „Спри“:

– Може ли да направя едно предложение? Какво ще кажете да посмекчим тона? Събрали сме се да обсъждаме факти, доказателства и логични интерпретации. В случая емоциите пречат. Може би просто...

– Напълно си права – усмихна се Траут със стиснати устни. – Смятам, че трябва да оставим господин Гърни – Дейв, да каже, каквото има да казва, да свали картите на масата. Ако има някакъв проблем с нашето тълкуване на уликите, нека го разнищим. Дейв? Сигурен съм, че имаш още какво да споделиш с нас. Продължавай, моля те.

Желанието на Траут Гърни сам да се инкриминира за извършване на подлежащо на съдебно преследване престъпление, каквото е получаването на откраднати секретни документи, беше толкова очевидно, че Гърни за малко да му се изсмее в лицето. Траут добави:

– Moже би през последните десет години бях твърде близо до цялата тази история. За теб е нова, виждаш я с необременен поглед. Кажи ми, какво пропускам?

– Какво ще кажеш за факта, че си изградил много сериозна хипотеза на базата на много малко данни?

– Именно в това се състои създаването на хипотези при предварителното разследване.

– Същото може да се каже и за шизофреничните самозаблуди.

– Дейв... – Холдънфийлд вдигна предупредително ръката, която бе отпуснала в скута си.

– Съжалявам. Ето какво ме притеснява: че казусът, който е станал нарицателен в аналите на съвременната психология, е просто един безумен хоровод. Манифестът, детайлите около убийствата, профилът на нападателя, създадените от медиите митове, хорското въображение и академичните теории – всички те са допринесли за историята. Оформили са я, шлифовали са я, превърнали са я в неопровержима истина. Проблемът е, че тази неопровержима истина не се подкрепя от никакви солидни доказателства.

– Освен, разбира се – намеси се остро Холдънфийлд, – първите две, които спомена и които определено са достатъчно солидни – манифестът и детайлите на убийствата.

– Да предположим обаче, че тези детайли и манифестът са били измислени нарочно, така че да се отразяват и подсилват едни други. Да предположим, че убиецът е двойно по-умен, отколкото си мислят всички. Да допуснем, че през последните десет години се е надсмивал над агент Траут и екипа му.

Погледът на Траут застина:

– Споменахте, че сте чели профила.

Гърни се ухили:

– Което ти звучи като още едно доказателство за противозаконен достъп до скъпоценните досиета? Всъщност не казах това. Позовах се на профила, но не съм твърдял, че съм го чел . Позволете само да поразмишлявам за момент. Обзалагам се, че профилът се опитва да обясни как убиецът е едновременно способен и некадърен, уравновесен и луд, атеист и отдаден на библията. Как се справям?

Траут въздъхна нетърпеливо:

– Без коментар.

– Проблемът е, че сте приели манифеста на убиеца за легитимен израз на мисленето му, понеже той потвърждава вашето собствено мислене. Превръща се в доказателство за представите, които вече сте си съставили за случая. Никога не ви е хрумвало, че манифестът е шарада, с която ви правят на глупаци. Добрия пастир ви казва, че изводите ви са правилни. Затова, разбира се, сте му повярвали.

Траут поклати глава в лоша имитация на тъжно примирение:

– Опасявам се, че в това отношение сме на различни планети. Миналото ти ме бе накарало да мисля, че сме от една и съща страна на барикадата.

– Добра мисъл. Но няма нищо общо с действителността.

Клатенето на глава продължи:

– Целта на ФБР при случая „Добрия пастир“ – както и при всеки друг случай и както би трябвало да бъде за всеки почтен служител на органите на реда по принцип – е да разкрие истината. Ако споделяхме ценностите на нашата професия, щяхме да сме на една и съща страна.

– Вярваш ли в това?

– То е основата на всичко, което правим.

– Виж, Траут, в занаята съм от толкова време, отколкото и ти, а може би и по-дълго. Говориш на ченге, не на проклетия ротариански клуб. Разбира се, целта е да се разкрие истината, освен когато друга цел се изпречва на пътя. В повечето случаи не стигаме до истината. Онова, до което стигаме, ако имаме късмет, е задоволително заключение. Стигаме до правдоподобен начин за охарактеризиране на нещо. Стигаме до способ да убедим някого. Адски добре знаеш, че реалната структура на полицейските служби в действителност не поощрява търсенето на истината и справедливостта. Тя поощрява задоволителните заключения. Целта в душата на отделния полицай може и да е да извлече истината. Но целта, за която го възнаграждават, е да разчисти случая. Да предаде на окръжната прокуратура извършител, срещу когото да заведат дело, за предпочитане с логически последователна връзка между фактите и мотивите, а най-добре с подписани самопризнания – това е истинската игра.