Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Наистина ли? Смяташ, че куршумът, който бръсна мозъка ми, е извадил от строя някоя и друга логическа верига?

– Казвам само, че в момента мисловният ти процес се подклажда от емоции в по-голяма степен от преди. Не си ли съгласен?

– Не съм съгласен със стремежа ти да покажеш, че проблемът е в моя мисловен процес – след като истинският проблем е, че ти и колегите ти сте свързали имената и репутациите си с купчина лайна, благодарение на която един сериен убиец се е измъкнал безнаказано.

– Много цветисто, Дейвид. Знаеш ли кой друг говори за случая по такъв колоритен начин? Макс Клинтър.

– Това за унищожителна критика ли трябва да минава?

Тя отпи от чашата си:

– Просто ми хрумна. Свободни асоциации. Толкова много прилики. И двамата сте получавали сериозни наранявания, и двамата сте били недееспособни в продължение на поне един месец, и двамата изпитвате силно недоверие към другите, и двамата официално вече не служите в полицията, и двамата сте обсебени от идеята да докажете, че общоприетата версия за случая на Добрия пастир е грешна, и двамата сте родени преследвачи, които мразят да ги изтласкват встрани. – Тя отпи още една глътка. – Някога изследвали ли са те за ПТСР?

Той се вторачи в нея. Въпросът ѝ го изненада, макар че не би трябвало – не и след като го бе сравнила с Клинтър.

– Това ли правиш в момента? Диагностицираш ме? Двамата с Траут обсъдихте ли емоционалната ми стабилност?

Тя отвърна на втренчения му поглед:

– Никога не съм усещала подобна враждебност от твоя страна.

– Нека те попитам нещо. Защо поиска да се срещнем тук?

Тя примигна, сведе поглед към масата, пое си дълбоко въздух, после бавно го изпусна:

– Телефонният ни разговор онзи ден? Беше много обезпокоителен. Честно казано, тревожа се за теб.

Вдигна чашата с коктейла си и отпи повече от половината наведнъж. Когато погледите им се срещнаха отново, каза, вече по-меко:

– Когато те прострелят, изпадаш в шок. Умът ти продължава да преживява отново и отново този момент, заплахата, сблъсъка. Естествените човешки реакции са страх и гняв. Повечето мъже биха предпочели да са ядосани, отколкото да се страхуват. По-лесно им е да изразяват гнева. Смятам, че когато си открил собствената си уязвимост и факта, че не си съвършен, не си Супермен... това страшно те е вбесило. А бавното темпо, с което се възстановяваш, само подклажда яростта ти.

Дали психоложката наистина беше така искрена и неподправено естествена, както звучеше в момента? Дали му предлагаше честното си и загрижено мнение? Дали действително ѝ пукаше? Или пък това бе поредната стъпка от един ставащ все по-неприятен опит да го накара да се усъмни в себе си, вместо да се съмнява в хипотезата за случая? Вгледа се в очите ѝ в търсене на отговор. Погледът ѝ беше интелигентен и не трепваше. Гърни започна да усеща как в него се надига гнева, за който беше споменала. Време бе да се разкара от тук, преди да е казал нещо, за което щеше да съжалява.

1Насекомо от разред двукрили – б. пр.

2ATV – Аll-terrain vehicle (англ.) – високопроходимо превозно средство – б. пр.

3Chalet – дървена вила, шале (обикновено в швейцарски стил) – б. пр.

Правилният подбор на думите отне време – повече време, отколкото беше очаквал. Толкова неща ставаха, с толкова много неща трябваше да се справи.

Най-после обаче беше доволен. Най-сетне съобщението предаваше всичко, което трябваше да се каже:

Алчността се разпространява в семействата като септична кръв във вана с вода. Тя инфектира всеки, до когото се докосне. Затова съпругите и децата, които представяте като обекти на скръб и съжаление, също ще бъдат посечени. Децата на алчността са зло, зло са и онези, които са с тях. Затова те също ще бъдат посечени. Онез, които въздигате, така че глупците по света да ги утешават, до един ще бъдат съсечени, независимо дали са свързани чрез кръв или чрез брак с децата на алчността.

Който поглъща плода на алчността, приема и петното му позорно. Плодът оставя своята дамга. Онези, що се облагодетелстват от алчността, носят греха на алчността и трябва да понесат и наказанието за него. Те ще умрат, облени от светлините на вашата възхвала. И вашата възхвала ще е гибелта им. Състраданието ви е отрова. Съчувствието ви ги осъжда на смърт. Нима не виждате истината? Да не сте ослепели? Светът е полудял. Алчността се крие зад маската на похвална амбиция. Богатството претендира, че е доказателство за талант и истинска стойност. Комуникационните канали са попаднали в ръцете на чудовища. Най-лошите от най-лошите биват възвеличавани.